web analytics

06.05.2020

ICS2 - нова митническа информационна система на ЕС


ЕС започва поетапно внедряване на нова митническа информационна система (Import Control System 2 - ICS2), която ще обхваща предварителното подаване на данни за сигурност и безопасност при въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза. Тя ще засегне всички икономически оператори и се предвижда внедряването й да започне на 15.03.2021 г. и да приключи на 01.03.2024 г. Първоначално обхватът на системата ще е по отношение на експресните и пощенски пратки, предназначени да влязат на митническата територия на Съюза по въздух и последователно ще се включват и останалите видове транспорт. Повече информация може да намерите на страницата на DG TAXUD Import Control System 2 - ICS2

12345...
ICS2 – нова митническа информационна система на ЕС
06.05.2020

ICS2 – нова митническа информационна система на ЕС

ЕС започва поетапно внедряване на нова митническа информационна система (Import Control System 2 – ICS2), която ще обхваща предварителното подаване на данни за сигурност и безопасност при въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза. Тя ще засегне всички икономически оператори и се предвижда внедряването й да започне на 15.03.2021 г. и да приключи на 01.03.2024 г. Първоначално обхватът на системата ще е по отношение на експресните и пощенски пратки, предназначени да влязат на митническата територия на Съюза по въздух и последователно ще се включват и останалите видове транспорт.

Повече информация може да намерите на страницата на DG TAXUD
Import Control System 2 – ICS2

Мерки за осигуряване непрекъснатост на веригите за доставки
09.04.2020

Мерки за осигуряване непрекъснатост на веригите за доставки

Отчитайки сериозността на настоящата ситуация около разпространението на вируса COVID-19, съвместно с Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) се обединяваме около виждането, че е необходимо въвеждане на някои мерки, с които да се създадат по-благоприятни условия за осигуряване на непрекъснатост на веригите за доставки на стоки от/към и на територията на страната

1. Въвеждане на електронни товарителници

Отчитайки широкото навлизане на информационните технологии в бизнеса и държавното управление, считаме за крайно наложително правното уреждане на статута и използването на електронни товарителници и у нас. Р България е ратифицирала Допълнителния протокол към Конвенция CMR относно електронната товарителница (влязъл в сила на 05.06.2011 г.), с което на практика са поставени основите за нейното приложение на територията на страната. Използването на електронната пред хартиената товарителница води до пестене на време, по-добра отчетност, по-добър контрол от страна на държавните органи, има екологичен ефект и води до подобрение в междуфирмената задлъжнялост.

Въвеждането на електронните товарителници в Р България би имало и ефект по отношение ограничаването на хартиения документооборот, разглеждан като потенциален преносител на вируса COVID-19 между всички участници в подготовката, изпълнението, приключването и контролирането на дадена транспортна операция.

2. Преминаване към електронен обмен на документи

С оглед на развиващите се повсеместно процеси по автоматизиране на редица дейности, в т.ч. в транспорта, логистиката и спедицията, и отчитайки опасността от пренасяне на вируса COVID-19 посредством обмена на хартиени документи между заетите в тези сектори лица и съответните контролни органи, то считаме за крайно необходимо, там където е възможно, налагането на електронния обмен на документи в страната като задължителен. В същото време това означава, че е необходимо да се направят и съответните постъпки от страна на държавната администрация по приемането и признаването на подобни електронни документи, в т.ч. и на електронни копия на хартиени такива.

3. За времето на кризата с COVID-19 логистичните бази да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната

Отчитайки значението на логистичните бази за поддържането стабилността на международните и национални вериги на доставки, считаме за уместно тяхното включване към обектите от т.нар. „критична инфраструктура“ по смисъла на дефинициите, дадени в Допълнителните разпоредби на Наредбата за реда, начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях (Обн. ДВ. бр. 81 от 23 Октомври 2012 г.). Доброто функциониране на логистичния сектор в условия на въведени мерки, ограничаващи в една или друга степен свободното движение на стоки, е съществена предпоставка за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението. Подобно решение може да се разглежда като логично продължение на обособените на ниво ЕС и в нашата страна „зелени коридори“ за придвижване на стоки.

4. Съгласуване на всички въвеждани мерки със съответните браншови организации и засегнати лица

С оглед разработването и въвеждането на ефективни мерки за преминаване през настоящата кризисна ситуация апелираме за задължителното им предварително съгласуване на експертен принцип със съответните браншови организации или други представители на засегнатите от тях лица. Този подход би довел до далеч по-добри резултати от прилагания в момента, а именно въвеждането на мерки със заповеди на ресорните министри, които поради спорната си ефективност или възможности за приложение биват впоследствие многократно допълвани, изменяни или дори отменяни.

5. Разширяване обхвата на лицата, включени в Заповед РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването

С оглед създаването на условия за по-бързо и безпроблемно изпълнение на служебните задължения на лица, ангажирани в транспортния, логистичния и спедиторския сектор, предлагаме те да бъдат добавени в т. 6 от Заповед РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Това ще създаде условия за по-бързото преминаване на тези лица през изградените КПП в районите на отделни населени места и като резултат осигуряване непрекъснатост на веригите за доставки на стоки от/към и на територията на страната.

Ръководство на ЕК по митнически въпроси във връзка с COVID-19
31.03.2020

Ръководство на ЕК по митнически въпроси във връзка с COVID-19

В резултат на кризата, създадена от пандемията COVID-19, възникнаха редица въпроси относно прилагането на митническите разпоредби, свързани с процеса на вземане на митнически решения и приложението на отделни митнически процедури. DG TAXUD към Европейската комисия идентифицира редица съществуващи разпоредби, които осигуряват валидни решения при тези изключителни обстоятелства.

1. Електронна търговия – Упълномощаване за митническо представителство

Съгласно член 19, параграф 2 от МКС митническите органи могат да се откажат от изискването за представяне на доказателство, че представляваното лице (получателят) е предоставило подобни правомощия на декларатора.
Имайки предвид специфичните обстоятелства, свързани с кризата COVID-19, митническите органи биха могли по време на кризата да приложат тази разпоредба, без да изискват доказателства за оправомощаването от пощенски оператори, експресни превозвачи или митнически агенти за дейностите по митническото освобождаване, които извършват от името на получателя.

2. Митнически решения
Нови заявления за митнически решения – само от съществено значение
В настоящата ситуация икономическите оператори са силно насърчавани да кандидатстват само за съществени митнически решения, така че митническите органи да могат да се съсредоточат върху най-належащите искания.

Удължаване на срока за вземане на решения по вече подадени заявления
Възможно да се поиска удължаване на срока за вземане на решение, когато заявителят се нуждае от допълнително време, за да гарантира изпълнението на съответните условия и критерии. Това може да възникне например в случаите, когато икономическите оператори не могат да разрешат на митническите служби да влизат и да инспектират помещенията им поради ограниченията за движение и карантинните мерки. В такива случаи те биха могли да поискат от митническите органи да отложат такова посещение поради ограниченията, прилагани в страната.

3. Митнически дългове и гаранции
Възможност за отчитане на сериозните трудности пред икономическите оператори
Няколко разпоредби от МКС позволяват на митническите органи, за всеки отделен случай, да вземат предвид сериозните икономически или социални затруднения по отношение на длъжника, при поискване от негова страна и при спазване на предвидените в тези разпоредби условия. От оператора зависи да документира своите икономически и социални затруднения. Тези разпоредби касаят:

Член 45, параграфи 2 и 3
Член 112, параграфи 1 и 3
Член 114, параграф 3

4. Въвеждане на стоки
Медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване за спешни лечения
Обобщена декларация за въвеждане
Медицинското, хирургическото и лабораторното оборудване не са освободени от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане (ENS), дори в спешни случаи. Въпреки това, член 127, параграф 7 от МКС предвижда възможността да се използват търговски, пристанищни или транспортни документи за тази цел, при условие че тези други документи съдържат необходимите подробности от ENS и са на разположение преди определен срок преди пристигане на стоките в ЕС.

Представяне на стоки на митницата
Съгласно правилата несъюзните стоки, влизащи на митническата територия на ЕС, трябва да бъдат представени на митницата. Въпреки че по принцип няма възможност за отказ от това задължение за медицинско, хирургическо и лабораторно оборудване, такова представяне може да се счита за изпълнено с устната декларация на такива стоки за временен внос.

Други категории стоки
Представяне на стоки на митницата
Икономическите оператори се насърчават да използват митническите декларации на Съюза или Общия транзит, TIR или предварително подадени митнически декларации във възможно най-широка степен, за да ускорят преминаването на граница и да оптимизират митническия контрол на външните граници на ЕС.

5. Произход на стоките
Представяне на доказателство за преференциален произход по време на кризата COVID-19
Службите на Комисията са информирани за невъзможността някои държави-членки на ЕС и преференциалните търговски партньори на ЕС да предоставят сертификати за произход в надлежна форма (т.е. подписани, подпечатани и в правилния хартиен формат), както в редица държави контактите между митническите и икономическите операторите са спрени поради кризата COVID-19.
В резултат на това Комисията е разгледала няколко начина за гарантиране на продължаване на преференциалната търговия по време на тази извънредна ситуация. По-специално службите на Комисията разгледаха възможността за приемане на копия на сертификати, както и оптимално използване на статута Одобрен износител като алтернатива на официалните сертификати.

6. Митнически процедури
Стоки във временно съхранение за повече от 90 дни
Тъй като максималният срок от 90 дни за временно съхраняване не може да бъде удължен, то съгласно МКС възниква митническо задължение за стоки, които не са декларирани за митнически режим (или реекспортирани) в рамките на този период. Ако стоките не бъдат поставени под митнически режим или реекспортирани поради обстоятелства, свързани с разпространението на болестта COVID-19, икономическият оператор може да се позове на непреодолима сила (член 120 и член 124, параграф 1 от МКС)

Възможност за използване на опростени декларации без предварително разрешение
Такава възможност е предвидена от МКС при условие, че опростената декларация представлява не е обект на редовна употреба. Липсата на дефиниция на понятието „редовна употреба“ позволява известна гъвкавост.

Срок за подаване на допълнителната декларация
Сроковете за подаване на допълнителната декларация, предвидени в член 146 Делегирания регламент 2015/2446, се определят по отношение на датата на вписване, която не се прилага в случай на непредвидими обстоятелства или в случай на непреодолима сила. Съответно, ако икономически оператор не може да спази крайния срок за подаване на допълнителната декларация поради причини, свързани с пандемията COVID-19, той трябва да информира надзорното митническо учреждение възможно най-скоро.

Представяне на стоки на одобрени места
Представянето на стоките пред митническите органи може да се извърши на „място, одобрено от митническите органи“, посочено в член 139, параграф 1 от МКС. Това улеснение позволява на търговците да представят стоките, например критични стоки, директно в техните помещения.

По-дълъг период за изменение на декларациите
В съответствие с член 173, параграф 3 от МКС, след освобождаване на стоките, деклараторът може да поиска изменение на митническата декларация в рамките на три години от датата на приемането й, за да изпълни задълженията, свързани с поставянето на стоките под съответната митническа процедура. За декларации, подадени по време на кризата COVID-19, този срок следва да бъде достатъчен за икономическите оператори да поискат изменението.

7. Транзит
Срокове за представяне на стоките в Получаващото митническо учреждение (членове 297 и 306, параграф 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447)
Икономическите оператори могат да очакват, че отправното митническо учреждение ще вземе предвид евентуалните по-дълги срокове на превоз поради ограничителните мерки при определяне на срока, в рамките на който стоките ще бъдат представени в митническата служба по местоназначение. Когато стоките са представени на митническата служба по местоназначение след изтичане на срока, митническият орган може да приеме, че забавянето не се дължи на превозвача.

Срокове за резултатите от контрола
Срокът за изпращане на резултатите от контрола може да бъде удължен до шест дни в съответствие с член 309, параграф 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447.

ТИР
Превозвачите могат да поискат от митническите органи да разрешат използването на процедурата ТИР само на хартия, ако това е необходимо при настоящите обстоятелства в контекста на правилата за непрекъснатост на бизнеса.

CIM товарителница като митническа транзитна декларация за железопътен транспорт (член 24, 30,33 и сл. от TDA)
Някои митнически администрации (NL, AT, CH (списъкът трябва да бъде попълнен до 31-3-2020 )) временно се съгласиха да приемат сканирани копия на документа (ите) на хартиен носител в рамките на настоящата процедура, подлежащи на подходящи проверки ex post и подлежат на информиране на участващите участници

8. Специални процедури
Използване на процедурата за временен внос
Настоящата изключителна ситуация следва да се счита за „бедствие“. Следователно всички стоки, внесени на митническата територия на Съюза, за да се противодействат на последиците от това „бедствие“, като линейки или медицинско оборудване, трябва да бъдат декларирани за временен внос с пълно освобождаване от внос мито.

Възможност за разширяване на срока за реекспорт на стоките под временен внос
Тъй като много икономически оператори са задължени да затворят помещенията си и да спрат да работят, може да бъде невъзможно да реекспортират стоките, декларирани за временен внос, чрез карнети ATA в установения срок. В такива случаи член 251, параграф 3 от МКС позволява на притежателя на процедурата да поиска от митническите органи да удължи срока за реекспорт на стоки, декларирани за временен внос при изключителни обстоятелства (като COVID-19).

9. Износ на стоки
Доставка на кораби
Корабните доставки представляват стоки и оборудване за използване на борда на кораба от екипажа, а не за износ. Съгласно член 269, параграф 2, буква в) от МКС процедурата за износ не се прилага за доставките на кораби. Корабите, които напускат пристанищата на ЕС, се считат за напускащи ЕС (дори ако това е пътуване между две пристанища на ЕС – морско право) и следователно медицинските доставки на борда подлежат на експортни формалности, дори ако официално не са поставени под експортната процедура ,
Корабите трябва да разполагат с бордови аптеки (Директива 92/29 / ЕИО на Съвета от 31 март 1992 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското лечение на борда на плавателни съдове) и следователно трябва да им бъде разрешено да напускат пристанищата на ЕС с предпазни средства и лекарства за бордовите аптеки, обслужващи техните екипажи.
Следователно този специфичен вид „доставки на кораби“ се освобождава от ограниченията за износ на лични предпазни средства, прилагани с Регламент (ЕС) 2020/402 от 14 март 2020 г.

Възможност за забавяне на потвърждението на митническата декларация за износ или за реекспорт
Икономическите оператори поискаха удължаване на периода за излизане на стоки от митническата територия, без декларацията за износ или реекспорт да бъде обезсилена от митническото учреждение за износ. В действителност, ако митническото учреждение на износ не е получило информация или доказателства, че стоките са напуснали митническата територия на ЕС в рамките на 150 дни от датата на освобождаване на стоките за процедура на износ, реекспорт или пасивно усъвършенстване, митническото учреждение може да обезсили съответната декларация в съответствие с член 248 от Делегирания регламент 2015/2446. Като се имат предвид настоящите изключителни обстоятелства, се препоръчва митническото учреждение за износ да не предприема такава недействителност, освен ако изрично не е поискано от декларатора на съответната декларация.

Пълният текст на Ръководството може да намерите тук:
Guidance on Customs issues related to the COVID-19 emergency

Info.Mitnica.com

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА
20.03.2020

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА

ПОКАНА

ЗА СВИКВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ”
(НОМА)

Уважаеми колеги,

На основание чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията и по инициатива на последния, Ви каня да участвате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 08.04.2020 г. от 17:00 часа.  Поради въведеното извънредно положение в страната като превенция за разпространение на вируса COVID-19 Общото събрание ще се проведе дистанционно посредством видео конферентна връзка

Дневен ред:

  1. Приемане на отчета Управителния съвет за дейността на НОМА за 2019 г.
  2. Приемане на бюджет на НОМА за 2020 г.
  3. Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за дейността им през 2019 г.
  4. Разни.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Устава на сдружението, членовете се представляват от законните им представители или упълномощени с писмено пълномощно лица. Моля да използвате приложения към поканата Образец на пълномощно.

Пълномощно НОМА ОС

Съобразно нормата на чл. 28, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, едно лице може да представлява не повече от трима членове на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно.

С уважение,
доц. д-р Момчил Антов
председател на УС
НОМА

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА
11.02.2020

Покана за свикване на Общо събрание на НОМА

ПОКАНА

ЗА СВИКВАНЕ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ”
(НОМА)

Уважаеми колеги,

На основание чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Устава на НОМА и Решение на Управителния съвет на организацията и по инициатива на последния, Ви каня да присъствате на заседание на Общото събрание на членовете на НОМА, което ще се проведе на 08.04.2020 г. от 17:00 часа на адрес: София 1336, ул. Андрей Германов №11, при следния дневен ред:

  1. Приемане на отчета Управителния съвет за дейността на НОМА за 2019 г.
  2. Приемане на бюджет на НОМА за 2020 г.
  3. Освобождаване от отговорност на Председателя и членовете на Управителния съвет за дейността им през 2019 г.
  4. Разни.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Устава на сдружението, членовете се представляват от законните им представители или упълномощени с писмено пълномощно лица. Моля да използвате приложения към поканата Образец на пълномощно.

Пълномощно НОМА ОС

Съобразно нормата на чл. 28, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, едно лице може да представлява не повече от трима членове на Общото събрание въз основа на писмено пълномощно.

С уважение,
доц. д-р Момчил Антов
председател на УС
НОМА

Кратък коментар на промените в ЗМ, обнародвани в бр. 102 на ДВ от 31.12.2019 г.
09.02.2020

Кратък коментар на промените в ЗМ, обнародвани в бр. 102 на ДВ от 31.12.2019 г.

В началото на годината влязоха в сила няколко на пръв поглед кратки, но много съществени изменения в Закона за митниците, които са в противоречие с европейската правна уредба на митническата материя и в частност с правилата за обезпечаване на митническото задължение, както и с правилата за оспорване и определяне митническата стойност на внасяните стоки.
Касае се за чл. 66в, чл. 195а и т. 40 от ДР, §1 на ЗМ, с които текстове най – общо се въвежда задължително учредяване на обезпечение в случаи и за стоки, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“. Задължителното обезпечение е въведено за определени стоки, които са счетени за рискови по отношение „финансовите интереси на Европейския съюз“ и които се внасят на по – ниски цени от т.нар. „справедливи цени“ за същите стоки. Определението за последните е дадено в т. 40 от ДР § 1 на ЗМ, като от същото е ясно единствено, че се ползват данни от Евростат, събирани във връзка с международната търговия на стоки, без да става ясно по какви критерии въпросните данни са счетени за „справедливи“, нито дали и по какъв начин същите могат да бъдат публично достъпни. Понастоящем, издадената по горните правила Заповед на министъра на финансите № 30/14.01.2020 г. касае петнадесетина групи стоки, в това число и куфари, чанти, някои видове платове, облекла от същите, обувки, играчки и др., които между впрочем не са никак малко, като се отчита колко видове стоки влизат във всяко едно от посочените понятия. Разбира се, тази номенклатура не е окончателна и е логично да се предположи, че ще бъде разширявана във времето, като при липсата на конкретни ограничителни критерии, нейният бъдещ обхват не може да бъде прогнозиран.
Първоначалното мнение би могло да бъде, че промените не изглеждат толкова радикални, отчитайки принципните възможности, които митническото законодателство на Съюза предоставя на митническите органи да се съмняват в достоверността и да проверяват декларираната митническа стойност на стоките (чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447), както и да изискват обезпечение на евентуално дължимите митни сборове и другите държавни вземания, когато заплащането на същите не е сигурно (чл. 91 от Регламент 952/2013).
В случая, обаче, се касае за нещо съвсем различно. С посочените по – горе разпоредби се въвежда абсолютно нов случай на задължително учредяване на обезпечение, без еквивалент на европейско ниво, въведен с национална норма и приложим само на територията на една от държавите членки, което противоречи изцяло на начина на законодателно уреждане на митническата материя.
По – специално, регламентацията на митническия контрол, формалности и процедури е изцяло от компетентността на Европейския съюз (чл. 3, пар. 1, б. „а“ от ДФЕС), като с цел гарантиране интересите на икономическите оператори и митническите органи в рамките на Съюза митническото законодателство е обединено в кодекс, допълван с актове на Комисията (т. 9, т. 3 и т. 5 от преамбюла на МКС). Понастоящем, основните митнически правила и процедури са уредени с Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, допълнен с Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 и Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2015/2447, като същите имат пряко и непосредствено действие на територията на всяка една държава членка. Респективно, всеки друг начин на уреждане на митническата материя, в това число и със законодателен акт, какъвто е и актът, с който са извършени измененията на Закона за митниците от края на 2019 г., противоречи на правото на ЕС.
В тази връзка, следва да се отбележи, че МКС разглежда обезпечението в два случая, а именно – в случаите на задължително обезпечаване по силата на изрична разпоредба, създадена от европейските законодателни органи (чл. 90 от МКС) и в случаи, когато обезпечаването е изискано по преценка на митническите органи (чл. 91 от МКС), последното наречено условно незадължително обезпечаване.
В първата група се включват добре познатите случаи на обезпечение на държавните вземания при режим транзит, както и при ползването на другите специални режими, като митническо складиране, активно и пасивно усъвършенстване, временен внос и специфична употреба. Задължително обезпечение има и в специфични случаи, като напр. при вноса на пресни плодове и зеленчуци, когато не се ползват входни стандартни цени за тези стоки.
Най – същественото при задължителното обезпечаване е, че регламентацията му се извършва на европейско ниво и с инструментите на европейския законодател, така че правилата да са абсолютно еднакви за всички държави членки, което е един от критериите за широко прокламирания митническия съюз между тези държави. В горните примери задължителното обезпечение е регламентирано в чл. 211, пар. 3, б. „в“ и чл. 212 от МКС, като с последната разпоредба се делегират правомощия на Комисията, която с Делегиран регламент 2015/2446 определя изключенията от условието за предоставяне на задължителното обезпечение. Що се касае до вноса на плодове и зеленчуци, то правилата за учредяването и възстановяването на задължителното обезпечение са ясно разписани в чл. 75 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията. Т.е., няма никакво съмнение, че единствено и само европейският законодател може и определя случаите на задължително обезпечаване на митните сборове, които са и традиционното собствено вземане на Съюза.
На фона на това безкрайно ясно принципно положение, новосъздадената хипотеза на задължителното обезпечаване на митните сборове по чл. 195а от ЗМ несъмнено е една законодателна грешка, ако не и явно незачитане правилата на Съюза.
На пръв поглед това задължително обезпечение цели да подпомогне митническата администрация да осъществява контролните си правомощия. Всъщност, обаче, това е една директна намеса в правото на преценка и отричане на възможността компетентният митнически служител сам да реши съобразно конкретната ситуация дали да оспори декларираните стойности или не, респективно дали да изиска или не представянето на обезпечение.
Т.е., по този начин се засяга съществено и вторият вид обезпечаване на държавните вземания, т.нар. незадължително обезпечаване, доколкото митническите органи ще са длъжни, а няма да могат да изискват обезпечение по собствена преценка, включително и за това дали има потенциален риск задължението да не бъде платено или не. Защото, какъв е смисълът от задължително обезпечаване в случаите на внос от един одобрен икономически оператор, например или от оператор, който от години внася един и същи вид стоки, цените на които многократно са били проверявани преди това, като в допълнение лицето е в изключително добро финансово състояние и не съществува риск държавните вземания да не бъдат заплатени? В резултат на законодателната промяна, българският митнически служител няма да може да извършва тази преценка, колкото и компетентен да е той, независимо, че по силата на чл. 91 от МКС с такава преценка ще разполагат всички компетентни митническите органи на всяка друга държава членка.
Т.е., новосъздадените разпоредби освен, че са в противоречие с европейските правила, несъмнено засягат функциите и ограничават правомощията и на местната администрация.
Най – същественото, обаче, е това, че предвиденото задължително обезпечение при всички положения създава неизмерими трудности и уловки за икономическите оператори, осъществяващи дейността си на територията на страната, за разлика от всички други лица, опериращи в други точки на Съюза. В частност, освен че обезпечаването е задължително, то в много голям брой случаи се касае за изключително високи суми на обезпеченията, тъй като групите засегнати стоки обхващат множество артикули с най – разнообразни цени, а обезпечението, естествено, се изчислява на база най – високите, макар и наречени „справедливи“. В допълнение към това се включва и абсолютната непрогнозируемост на времето, за което ще бъде задържано представеното обезпечение, неясните процедури и срокове, в които ще бъде осъществена проверката и т.н., и т.н.
Във връзка с горното, съвсем естествено възниква въпроса какви са възможните начини на поведение и правни способи за реакция при така създадената ситуация – по силата на една законова разпоредба митническите органи изискват обезпечение, което се предоставя от икономическия оператор без срок и гаранции за връщането му и това се повтаря за всеки отделен внос?
На първо място, несъмнено всеки пряко засегнат би могъл да обжалва актовете на администрацията, включително и по общия ред, регламентиран в АПК, както по административен ред (пред директора на Агенция „Митници“), така и по съдебен ред. При едно евентуално обжалване на акта, с който е изискано обезпечението, основното обвинение би следвало да е в насока, че се използва ред и законови правила, които са в противоречие с европейската правна уредба по тези случаи. Проблемът тук, обаче, е че е много вероятно, а и практиката до момента показва точно това, че митническите органи изискват обезпечението без да се позовават директно на чл. 195а от ЗМ, а като цитират общите текстове за обезпечението, регламентирани в МКС. Т.е., всеки един, решил да използва въпросния ред ще бъде изправен пред трудностите по доказване на връзката между действията на администрацията и противоречащите на европейското право разпоредби на ЗМ.
Разбира се, извън прякото оспорване факта на задължителното обезпечаване, абсолютно отворена остава възможността да се оспорва и задържането на обезпечението след необходимите срокове за осъществяване на проверката и вземане на крайно решение по случая.
На следващо място, може да се мисли и в насока претендиране на обезщетение за вредите, които е претърпял конкретният икономически оператор в резултат на актовете и действията на администрацията, базирани на законови правила, които са в нарушение на европейското право. Несъмнено, всяка държава-членка на ЕС отговаря спрямо отделния правен субект за нарушаване на непосредствено действащо първично или вторично право на Съюза, независимо от вината. Естествено, редът за осъществяване на имуществената отговорност на държавата е този, определен в националното ни законодателство (по ЗОДОВ) и обезщетението ще се претендира пред националните съдилища. Проблемът, обаче е, че всеки предявил подобни претенции, ще бъде изправен пред същите трудности по доказване на пряката връзка между действията на администрацията и новата законодателна уредба, които бяха споменати по – горе.
Извън горните правни способи, които са свързани с възможността за разрешаване на единични конкретни случаи, реална възможност за принципното общо разрешаване на проблема е да се потърси съдействие от компетентните институциите на ЕС за констатиране противоречието на новите разпоредби със съюзното законодателство в тази насока.
Една от възможностите в тази насока е сезирането на Европейската комисия, която между впрочем може и служебно да задейства процедурата по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС.
При използването на този защитен механизъм, всеки засегнат или потенциално засегнат от разпоредбите на 195а, във връзка с чл. 66в и т. 40 от ДР, §1 на ЗМ би могъл да подаде жалба до Комисията, с която да атакува разпоредбите на ЗМ, с които се нарушава съюзното законодателство. Респективно, това автоматично би пренесло въпроса на съвсем различна плоскост от пряката необходимост от доказване на незаконосъобразността в действията на администрацията в следствие изпълнението на новите правила, което всъщност беше посочено и като основното препятствие при използването на някой от предходните два правни способа.
В крайна сметка, крайната цел на едно или за препоръчване множество производства пред Комисията е отпадането на противоречащите на европейското право национални норми, което би могло, а и е разумно да се получи не в следствие на наказателна процедура срещу страната ни, а в резултат на взаимодействието на компетентните национални и европейски институции.
При всички положения, лицата, прибягнали до този механизъм ще могат в рамките на годината, в която се развива производството пред ЕК, което е далеч по – близка перспектива от срока за провеждане на едно двуинстанционно съдебно производство, ще могат да вземат активно участие в процеса чрез излагането на доводите си и представяне на конкретни доказателства и най – вече да бъдат информирани за извършените действия и резултатите от тях.
В заключение, каквато и форма на реакция и правна защита да бъде избрана, несъмнено в един момент ще се наложи преосмисляне на законовите разпоредби, създадени с последните изменения на ЗМ. Разбира се, това е при условие, че същите не са създадени с цел вносителите да бъдат пренасочени към осъществяване на митническите формалности в други държави членки, в което силно се съмнявам.

адв. Георги Горанов, член на НОМА
(консултант по митнически, акцизен и данъчен контрол)
georgi.goranov@unitax-consult.com

Влязоха в сила промените в начина на облагане на стоки, идентифицирани като високорискови
20.01.2020

Влязоха в сила промените в начина на облагане на стоки, идентифицирани като високорискови

С приетите в края на миналата година промени в ДОПК се въведоха нови разпоредби в Закона за митниците, по силата на които стоки, идентифицирани като високо рискови ще бъдат облагани при нови условия.

Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в специален списък, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС, митническите органи ще изискват предоставяне на обезпечение. Така наречените “справедливи цени” представляват оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години.

Заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. за утвърждаване на списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол

Info.Mitnica.com

Становище на НОМА относно въвеждането на т.нар. “справедливи цени” при внос на някои стоки
10.12.2019

Становище на НОМА относно въвеждането на т.нар. “справедливи цени” при внос на някои стоки

СТАНОВИЩЕ

от

НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ

 

Относно: законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-62, внесен от Министерския съвет на  14.11.2019 г.

 

Национална организация на митническите агенти (НОМА) признава, че фискалната функция е една от основните функции на митническия контрол не само в страните-членки на ЕС, но и в световен мащаб. В тази връзка ние приемаме, че митническите администрации, в т.ч. и Агенция „Митници“, следва да предприемат ефективни мерки по реализирането на тази функция. В същото време бихме искали да обърнем внимание, че тези мерки трябва да бъдат съобразени и с определени икономически зависимости и тяхното прилагане не следва да води до накърняване интересите на която и да е от страните в дадено вносно митническо производство.

С оглед на горното изразяваме своето несъгласие с предложените нови митнически разпоредби, касаещи методите за определяне и приемане на митническата стойност на внасяните стоки на митническата територия на ЕС през Р България. Предложените промени в Закона за митниците водят до определени проблеми както от правен, така и от функционален характер:

 1.      По отношение на т. 2 от ново предложения § 9. в  Закона за митниците:

2. Създава се чл. 195а:

„Чл. 195а. (1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически  режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от СПРАВЕДЛИВИТЕ ЦЕНИ, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може  да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.

(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.“.

Съгласно чл. 77, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу „Регламент (ЕС) № 952/2013“) при режим Допускане за свободно обращение митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, което означава, че то вече е определено (декларирано) и прието от страна на митническите органи, което им позволява да разрешат вдигането на стоките. С предложения нов чл. 195а се въвежда нова процедура на национално ниво, която не е визирана в приоритетното за прилагане общоевропейско митническо законодателство.

В мотивите към предложените промени в Закона за митниците е посочено, че новосъздадените разпоредби кореспондират като съдържание и цел на изводите, до които е достигнал решаващият орган (Административен и трудов съд Залаегерсег, Унгария), постановил Решение от 16.6.2015 г. на Съда на Европейския съюз по Дело С-291/15. В главното производство, предмет на делото, се разглежда спор по повод на решение на унгарски областен митнически орган от 12.6.2014 г., когато приложими закони се явяват Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2.07.1993 г. На 01.05.2016 г. влиза в сила действащият и към момента Регламент (ЕС) № 952/2013, като в чл.286, т.3 от него изрично е посочено, че считано от 01.06.2016 г. същият отменя Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно и Регламент (ЕИО) № 2454/93.

Поради изложеното законодателните промени следва да бъдат съобразени именно с актуалния Митнически кодекс – Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за  определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. В тези актове (чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013) е дефинирана изрична процедура, приложима в случай на основателни съмнения от страна на митническите органи, че декларираната договорна стойност е различна от общата платена или подлежаща на плащане сума. Според тази процедура при наличие на обосновано съмнение митническите органи изискват от декларатора да представи допълнителна информация, а ако съмненията не отпаднат – митническата стойност се определя по реда на чл.74, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при стриктно спазване на последователност от методи, при които се взема предвид:

1)      стойността на идентични стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „а“),

2)      при липса на идентични стоки – стойността на сходни стоки, продадени с цел износ на територия на Съюза в същия момент (чл.74, пар.2, б. „б“),

3)      стойността, основаваща се на единичната цена за най-голямото сборно количество от внасяните идентични или сходни стоки (чл.74, пар.2, б. „в“)

4)      сбора на разходите за производство на стоките, печалби и други части от прихода (чл.74, пар.2, б. „г“).

Едва след като всички гореизброени методи бъдат последователно използвани и това не даде резултат, за определяне на митническата стойност на стоките се вземат предвид наличните данни на митническата територия на Съюза съобразно заложеното в Общото споразумение за митата и търговията и Митническия кодекс.

Видно от изложеното, ясно регламентираните правила в Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не предвиждат възможност отделните държави членки във вътрешното си законодателство да въвеждат (при това с актове на изпълнителната власт) алтернативни методи за определяне на митническата стойност на стоките, в това число да създават списъци на стоки с висок риск, за които е фиксирана минимална „справедлива цена“. С предлаганите промени на местно ниво биха били изцяло пренебрегнати и заобиколени нормативните текстове на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл.70 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, с каквито правомощия националните законодателни органи не разполагат.

Освен че се е позовал на решение, постановено на база отмененото митническо законодателство,  вносителят е тълкувал повратно и съдържанието на съдебния акт. Това е така, защото решаващият състав изрично е приел, че практиката митнически орган да определя митническа стойност, различна от платената/подлежащата на плащане цена, е допустима, но само по изключение, а не по отношение на всички стоки от даден вид, каквито са предлаганите от вносителя законодателни промени. Решението гласи, че това е вторичен метод, до който се прибягва единствено когато са изчерпани всички останали нормативно установени възможности за определяне на съответните митнически стойности.

С оглед на изложеното считаме, че не е налице нито промяна в Общностното законодателство, нито релевантен обвързващ държавите членки съдебен или нормативен акт, които да налагат внасяне на подобни изменения в Закона за митниците.

 2.      По отношение на т. 3 от ново предложения § 9. в  Закона за митниците:

В §1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 40

„40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS”) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)“.

С дефинирането на т.нар. „справедливи цени“ се въвежда на национално ниво нов метод за определяне на митническата стойност на стоките, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Както е посочено в т.1 от настоящото становище, общностното законодателство не предвижда метод за определяне на митнически стойности на база списъци със стоки, а още по-малко такива, изготвени от местната изпълнителна власт на държавите членки. Липсата на обективни и същевременно достатъчно гъвкави критерии за определяне на справедливи цени неминуемо би довело до несигурност както в юридически, така и в чисто търговски аспект. Така например, при определянето на т.нар „справедливи цени“ не е ясно по какъв начин ще се отчитат:

  • колебанието в цените на сезонните стоки;
  • динамиката на продажните цени с оглед фактори като обем на поръчката, качество на стоките, потребителски свойства или дори добри търговски взаимоотношения;
  • моментно съотношение на предлагане и търсене на стоките на пазара, конкретно за който същите са предназначени;
  • покупателна способност на потребителите и финансовата обезпеченост на търговците, опериращи на пазара, за който конкретно същите са предназначени и пр.

Определянето на справедливи цени посредством COMEXT база данни на Евростат е неподходящо и практически невъзможно, защото посочените от вносителите източници предоставят информация за минал период, която, първо, сама по себе си варира в широк диапазон и второ –  не отразява моментното състояние нито на международния, нито на националния пазар на конкретната стока.

Също така не е дефинирано какво следва да се разбира под отклонение от „справедливата“ цена, а това би създало предпоставки и за субективизъм от страна на митническите органи. В казуса, предмет на горецитираното съдебно производство, декларираната цена е по-ниска от средностатистическата с повече от 50 %, но не е налице съдебна практика или нормативна рамка, която да даде отговор на въпроса дали разлики в порядъка на 10%-30% трябва да бъдат квалифицирани като „отклонение“.

Фиксирането на „справедливи цени“ по нормативен път е в разрез с конституционно закрепените принципи на свободата на договарянето и стопанска инициатива, на които се базира свободната пазарна икономика. Вместо да стимулират и подпомагат стокооборота, който носи приходи както на търговците, така и на държавата, законодателните промени биха възпрепятствали и ограничили обема на включващата внос и износ търговската дейност, а това би рефлектирало негативно върху икономиката като цяло.

Според нас не е рационално определянето на подобни цени въз основа на сходство в тарифен номер, тъй като е възможно да се получат драстични разминавания, включително „справедливата“ цена значително да надвишава реалната такава.

3. Въздействие на промените

Освен по отношение на лицата, осъществяващи търговия със стоки „с висок риск за финансовите интереси“, законодателните промени биха имали изключително неблагоприятно въздействие и върху дейността на икономическите оператори и митническите представители. Изискването за предоставяне на допълнителни обезпечения ще ограничи разполагаемия финансов ресурс на икономическите оператори и митническите представители, което ще доведе до редуциране на обема на обслужваните митнически операции, респективно – до цялостен спад в носещата значителни приходи за бюджета търговия със стоки, включени в списъците по предложения нов чл.66в от Закона за митниците.

В същото време не става ясно при какви условия и след какъв период от време предоставяното обезпечение ще подлежи на освобождаване (възстановяване). Митническите органи разполагат с възможност да извършат проверка на декларираната митническа стойност на стоките в рамките на последващия контрол в период от 3 години след датата на разрешаване на режима. С оглед на това поставяме следния въпрос: означава ли това, че обезпечението ще бъде задържано за такъв период?

4. Обхват на промените

В системите на Агенция „Митници“ за първите 10 месеца на 2019 регистрираните икономически оператори, използващи митническо представителство, са 26 917, а броят на делегираните митнически представителства са 201 044. Въпреки тези данни и обхвата на промените, икономическите оператори разбират за предложените законодателни промени между първо и второ четене на законопроекта в парламента. По този начин се избягва неговото обществено обсъждане, а подобни практики не са характерни за демократичните общества.

Липсва анализ за:

- въздействието на приложените мерки, ясно структурирана процедура и срокове по връщане на паричните гаранции и депозити;

- ефекта върху обществото от въвеждането на промените;

- допълнителното натоварване на съдебната система с дела, генерирани в резултат на наложени „справедливи цени“, като се има предвид, че от началото на годината до м. октомври са осъществени 454 676 вноса на територията на страната.

- каква част от българските вносители на стоки от Азия, ще започнат да оформят вноса в Пирея, Солун и Констанца;

- допълнителното оскъпяване на стоките;

- достъп на търговците до списъците с т.н. „справедливи цени“ , въведени със заповед 1746/27.11.2019г., на директора на Агенция „Митници“, още преди приемането на законодателните промени;

- как подобна мярка ще се отрази на преките чуждестранни инвестиции;

- промените в цените към крайните потребители, като се има предвид, че България е държавата с най нисък доход на глава от населението в ЕС;

Обръщаме внимание на обстоятелството, че по повод на предлаганите законодателни промени до момента не са извършвани допитвания и консултации със заинтересованите лица, което създава предпоставки за обсъждане и приемане на нормативни актове, които не кореспондират на обществените отношения и не биха постигнали целените с тях резултати.

С настоящото становище НОМА изразява своята позиция, че е необходимо сериозно преосмисляне на направените предложения, тъй като те с нищо не допринасят за повишаване ефективността на митническия контрол по отношение на фискалната му функция, а напротив създават допълнителна административна тежест и излишно усложняват процеса по внос на стоки на територията на Р България. Подобна практика няма на територията на нито една от страните-членки на ЕС и ние не считаме, че тя би довела до желания с въвеждането й резултат.

С оглед на горното НОМА отстоява мнението на своите членове за оттегляне на предложените промени в ДОПК и Закона за митниците.

НОМА отбеляза тържествено своята 20-та годишнина
30.11.2019

НОМА отбеляза тържествено своята 20-та годишнина

На 29 ноември 2019 г. НОМА отбеляза 20 години от своето основаване, като на събитието присъстваха представители на членовете на организацията и нейни партньори. Сред официалните гости бяха г-н Радосвет Радев – Председател на Българска стопанска камара, г-н Добри Митрев – член на УС и Главен секретар на БСК и г-жа Цвети Семерджиева – Парламентарен секретар на БСК, г-н Явор Панталеев – председател на УС на Националното сдружение на българските спедитори, доц. д-р Иван Марчевски – Ректор на Стопанска академия “Димитър А. Ценов”, Свищов и проф. д-р Георги Иванов, Ръководител на катедра “Контрол и анализ на стопанската дейност”.

Мероприятието бе открито от доц. д-р Момчил Антов, председател на УС на НОМА, който в ретроспекция представи изминатия път през тези 20 години, като очерта проблемите, през които е преминала организацията и постигнатите резултати. В своята презентация той показа днешната позиция на членовете на НОМА на пазара на митнически услуги. През 2018 г. членовете на НОМА са обработили 25% от вносните митнически производства в страната и 28% от износните митнически производства, което в абсолютен размер се равнява на около 750 ЕАД дневно. Доц. Антов изведе и приоритетите пред бъдещото развитие на организацията, а именно подпомагане дейността и отстояване интересите на нейните членовете и повишаване представителността й на национално равнище.

За особени заслуги към дейността на организацията бяха връчени грамоти и плакети на:

г-н Радосвет Радев, Българска стопанска камара
г-н Добри Митрев, Българска стопанска камара
г-н Явор Панталеев, Национално сдружение на българските спедитори
г-жа Поликсена Кръстанова, Учебен център – НСБС
доц. д-р Иван Марчевски, Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов
г-н Емил Дандолов, М&М Милицер и Мюнх България
г-жа Миряна Калчева, ЕКСТРАНС
г-н Александър Димитров, Александър Логистикс
г-н Цветелин Иванов, Гебрюдер Вайс
г-жа Десислава Банчева, Юнимастърс
г-н Христо Нешев, Алфа Софт
г-жа Христина Станкова, DHL

IMG-69692e2107422a9526d2f489ff4381c9-V

ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле достигна пределния си капацитет по отношение на обработката на товарни автомобили
30.11.2019

ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле достигна пределния си капацитет по отношение на обработката на товарни автомобили

ГКПП Капитан Андреево и съпределният пункт Капъкуле работят над капацитета си, заяви директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов и допълни: „Нашите партньори от турска страна също подкрепят становището, че сме достигнали пределния капацитет на пунктовете Капитан Андреево и Капъкуле и пропускателната способност не може да се увеличи чрез организационни мерки“. Това той каза пред български журналисти по време на брифинг на ГКПП Капитан Андреево.
„Максималният капацитет е това за съжаление, затова се обединихме около становището, че трябва да се търсят други алтернативни варианти“, каза заместник-директорът на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и допълни, че след ремонта трафикът на ГКПП Капитан Андреево се е увеличил над два пъти.
На 28.11.2019 г. се проведе среща на ГКПП Капъкуле с участието на директора на Агенция „Митници“ Георги Костов, заместник-директора на ГД „Гранична полиция“ старши комисар Стоян Иванов и Якуп Сефер – заместник-генерален директор на Генерална дирекция на митниците, Яшар Яман Оджак – ръководител на Тракийска регионална дирекция за митници и търговия и експерти от българските и турските гранични и митнически власти.
Георги Костов разказа, че българската страна е инициирала среща с турските власти, а те са откликнали бързо и още снощи са се провели разговори между него и турския заместник-министър на търговията Ръза Туна Турагай, а днес разговорите продължават в работно-експертно ниво.
През последните три месеца имаме увеличение средно с 20-25% на преминалите товарни превозни средства и в двете посоки през ГКПП Капитан Андреево. За миналия месец пропуснахме в двете посоки близо 70 000 камиона. Този месец досега имаме 63 000 и вероятно обработката за ноември ще надмине числото от миналия месец, което е средно по 2300-2400 товарни автомобила на денонощие. Въпреки това и снощи опашката на изход от страната е била 23-24 км. До сутринта митническите и граничните служители са успели  да я стопят до 15 км, но в ранния следобед отново е набъбнала до 20 км – посочи Костов и допълни, че проблемът трябва да се постави ясно.
В началото на следващия месец турските власти организират среща на ГКПП Капъкуле с техните превозвачи и българските митници също ще вземат участие, тъй като голяма част от чакащите камиони са турски. През миналата седмица, при опит за гражданско неподчинение на турски шофьори, е имало обвинения към работата на турските митници. Тези обвинения българските митници приемат и като упрек към себе си, тъй като работата на митниците от двете страни на границата е като скачени съдове, посочи Костов.
На шофьорите ще се препоръчат алтернативни маршрути, включително с алтернативен транспорт, обясни Костов и допълни, че трябва промяна и на логистичния подход, тъй като в последно време около 30% от изходящите товарни автомобили са празни турски камиони. Този феномен е свързан с ниската турска лира, повишения стокооборот и бързата ликвидност на стоката, която се изнася от Турция в посока на ЕС, посочи директорът на Агенция „Митници“.
Дошло е времето да се изгради буферен паркинг и съм уверен, че държавните институции работят активно в тази посока, но паркингът ще подобри битовите условия на чакащите, а няма да реши проблема с трафика – коментира директорът на Агенция „Митници“.
Досега са приложени редица организационни мерки, последната от която е синхронизиране на смяната на екипите от двете страни на границата, в резултат на което обработката спира само за около 15 минути, колкото е технологично необходимото време за приключване на сесиите в информационните системи.
След края на ремонта на ГКПП Хамзабейли се очаква ГКПП Лесово да поеме част от увеличения трафик от  ГКПП Капитан Андреево. Сега 20 000 камиона месечно минават през ГКПП Лесово, като капацитетът може да се вдигне до 25 000 камиона, но това ще реши само една трета от ръста от 15 000 камиона месечно, които отчитат митниците.
Като отговор на ремонта от турска страна на  ГКПП Лесово ще се увеличат броя на трасетата за товарни автомобили и кантарите и ще се направи реорганизация на работата и това вече е планирано. На вход везните за измерване ще се увеличат от две на четири, а на изход от две на три, като в същото време кантарите ще бъдат от по-ново поколение и това ще подпомогне ускоряване на обработката.
Агенция „Митници“ ще публикува на сайта си ежедневна справка за обработените товарни автомобили на шестте основни пункта на страната – ГКПП Капитан Андреево, ГКПП Лесово, ГКПП Калотина, ГКПП Кулата, ГКПП Дунав мост – Русе и ГКПП Дунав мост – Видин, която да дава информация на превозвачите – съобщи директорът на Агенция „Митници“.

38% от трансграничните пратки в света са от Китай
30.11.2019

38% от трансграничните пратки в света са от Китай

Пощенските пратки от Китай представляват 38 процента от трансграничните колети в целия свят. Китайските пощи са обработили пратки от трансграничната електронна търговия на стойност 350 милиарда юана (50 милиарда долара), съобщи директорът на Държавните пощи Ма Юншън. „Пощенската мрежа в рамките на Универсалния пощенски съюз е основният канал за трансгранично изпращане на пратки от електронна търговия”, посочи Лиу Аили, председател на China Post Group.

Пощата се превръща в опция за трансгранична логистика на електронната търговия поради широкото ѝ покритие, ниската цена и ефективността, според китайските митници. Техни данни показват, че пощите са поели 70 процента от трансграничните пратки на колети в световен мащаб през 2018 г.

БСК отново възразява срещу намерението за въвеждане на видеонаблюдение на крайните потребители на енергийни продукти с двойно предназначение
21.11.2019

БСК отново възразява срещу намерението за въвеждане на видеонаблюдение на крайните потребители на енергийни продукти с двойно предназначение

БСК възразява категорично за пореден път срещу внасяне на значими промени в данъчните регулации между първо и второ гласуване на проектите на закони с цел елиминиране на изразените аргументи и позиции на заинтересовани страни и техните представителни организации, и задълбочения дебат в съответната ресорна парламентарна комисия.

Такъв е и последният случай с внесените предложения на н. п. Менда Стоянова и група н. п. (Вх. № 954-04-171/12/11/2019) по проект на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (№ 902-01-47/12.09.2019 г.)., с които бяха въведени изисквания за монтиране на автоматизирани системи за отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение от освободен от акциз краен потребител, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки, гласувани в 44-то НС на 21.11.2019 г. (чл. 24а, ал. 3 нова т. 8 от ЗАДС).

Преработеният проект на ЗИД на ЗАДС и внесените предложения от народните представители възпроизвеждат съществена част от проблематичните текстове и очаквани негативни въздействия, констатирани в първоначалната редакция на нормативния акт, публикувана за обществено консултиране. Не са отстранени редица нередностите, допуснати в процеса по изготвяне на проекта, в т.ч.:

  • - едностранно тълкуване на необходимостта и значението на проекта единствено с оглед нуждите на държавната администрация, без да се отчитат значителното неблагоприятно въздействие върху заинтересованите лица;
  • - липса на достатъчно ефективно предварително обсъждане със заинтересованите лица и с обществото, като цяло, вкл. отказ от провеждане на предварителни срещи на експертно равнище с компетентните институции;
  • - липса на солидна фактическа и документална аргументация, подкрепена с конкретни данни, както и на предвидимост на резултатите от предлаганите промени.

Значителна част от предвидените промени въвеждат недопустимо високи технически изисквания и разходи по изпълнението, каквито не се прилагат от конкурентни производители, регистрирани в държави-членки на ЕС или трети страни, вкл. такива, с които ЕС има сключени търговски споразумения (Турция, Украйна и мн. др.).

Такъв е и случаят с изискванията, които се въвеждат с новата т. 8 към сегашния чл. 24а, ал. 3 на ЗАДС, спрямо лица, освободени от акциз като краен потребител (ОАКП), за въвеждане на автоматизирани системи за измерване и отчетност в реално време на количествата енергийни продукти с двойно предназначение, вкл. на суровини, материали, произведени или складирани стоки.

Подчертаваме отново, че кръгът на задължените лица е изключително широк, като обхваща индустриални потребители на широк клас енергийни продукти, използвани при производството на растителни масла, козметична и фармацевтичната промишленост, бои и лакове, нанасяне на покрития върху дърво и метал, печатарска индустрия, каучукови изделия и мн. др. Тези предприятия използват широка гама летливи органични съединения, класифицирани като енергийни продукти с двойно предназначение, за производствено-технологични нужди, като органични разтворители, екстрахиращи агенти и др.

Въвеждането на предложените системи за измерване, отчетност и контрол е изключително скъпо и при повечето предприятия надвишава неколкократно годишната стойност на използваните енергийни продукти с двойно предназначение. В значителна част от случаите, измерването на вложените „енергийни продукти“ в свързани суровини, материали, произведени или складирани стоки е технически невъзможно, още повече в контекста на поставеното изискване – средствата за измерване и контрол да отговарят на Закона за измерванията и нормативните актове по неговото прилагане.

С конкретните възражения на Българска стопанска камара, Българска петролна и газова асоциация, Национална организация на митническите агенти, Националното сдружение на българските спедитори, Съюз на производителите на растителни масла и маслопродукти в България можете да се запознаете ТУК.

Камери за постоянно наблюдение ще има само в складовете за петролни продукти
15.11.2019

Камери за постоянно наблюдение ще има само в складовете за петролни продукти

Видеонаблюдението ще е задължително само за данъчните складове за петролни продукти. Това гласува вчера бюджетната комисия в парламента при второто четене на промените в пакета данъчни закони за догодина. Така производители и търговци на алкохол се разминаха на този етап с големите разходи по монтирането на камери в складовете си. Преди това задължението за видеонаблюдение отпадна за акцизните складове за тютюневи изделия.

От догодина в складове за горива ще трябва да се монтират камери на всички места, през които влизат и напускат транспортните средства. Те трябва да разпознават номерата им, да снимат денонощно и да подават в реално време информацията към Агенция “Митници”. Разходите по изпълнението на това изискване ще са за сметка на бизнеса.

Първоначалната идея на финансовото министерство бе видеонаблюдението да бъде инсталирано във всеки данъчен склад, в който се произвеждат или съхраняват акцизни стоки.

“След дълго обсъждане на тази мярка, след направени разчети за ефективността й, както и на разходите, които трябва да направи бизнесът, и възможностите на Агенция “Митници” да администрира процеса, решихме, че за момента ще приложим видеонаблюдението само за данъчните складове с петрол и петролни продукти”, заяви шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя посочи, че укриването на акциз е основно в този сектор.

“Да видим как ще проработи, колко случая на нелегален износ на петролни продукти ще има и ако ефектът е положителен, ще разширим видеонаблюдението и върху други акцизни стоки”, каза Стоянова. Разчети колко ще струва инвестицията за производителите и търговците на горива не бяха представени.

НОМА, съвместно с БСК и НСБС участваха активно в общественото обсъждане на промените в ЗАДС и се противопостави на предвидените с тях контролни мерки.

СМО публикува изследване за свободните зони
06.10.2019

СМО публикува изследване за свободните зони

Световната митническа организация публикува най-новия си изследователски документ, озаглавен „Екстериториалността на свободните зони: необходимостта от митническо участие“. Той разглежда настоящата ситуация по отношение на митническите процедури и контрола, свързани със свободните зони.

Ползите и рисковете, свързани със свободните зони, са широко документирани. Свободните зони служат като „полюси на растежа“ за националните и регионалните икономики, по-специално като предлагат по-малко регулации и правителствена „бюрокрация“. Както вече беше посочено в много други изследователски документи, свободните зони не само се използват от законни участници за легални икономически дейности, но в тях не рядко се извършват злоупотреби и незаконни дейности.

Свободните зони са изключително актуална тема за обсъждане на много срещи на WCO. В резултат Секретариатът се съсредоточи по-остро върху този въпрос. Съществуващата литература беше преразгледана и през цялата 2018 и началото на 2019 г. бяха проведени поредица от регионални семинари за насърчаване на дискусиите между членовете на WCO. Успоредно с това теренната работа беше извършена в 11 държави. Използвайки знанията, придобити чрез тези дейности, представеният документ дава анализ на текущата ситуация около свободните зони.

Първият раздел на този документ очертава от гледна точка на митниците определенията и характеристиките на свободните зони, както и икономическите ползи, предлагани от тях. Вторият раздел разглежда рисковете, породени от свободните зони, докато третият раздел предлага анализ на ситуацията, в която участието на митниците и правомощията, свързани със свободните зони, са на ниско ниво, зад което преобладава възприетото погрешно схващане за „екстериториалност“ на свободните зони.

47_Free_Zones_Customs_Involvement_Omi_EN | pdf

Общо становище с БСК и БК по проект на ЗИД  на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г.
25.09.2019

Общо становище с БСК и БК по проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г.

Във връзка с предстоящото обсъждане на проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, 902-01-47/11.09.2019 г. в Народното събрание, представяме на Вашето внимание становището на Българска стопанска камара, Българска петролна и газова асоциация, Национална организация на митническите агенти, Националното сдружение на българските спедитори и Съюз на производителите на растителни  масла и маслопродукти в България.

BSK_BK-Stanovishte po ZID na ZADS_902-01-47

Проучване относно Пан-евро-средиземноморското споразумение за свободна търговия
15.09.2019

Проучване относно Пан-евро-средиземноморското споразумение за свободна търговия

Европейската комисия даде оценка на търговския компонент в споразуменията за асоцииране между ЕС и шестте средиземноморски страни партньори: Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко и Тунис. Резултатите от обществените консултации ще бъдат включени в тази оценка. Целта на обществената консултация е да се изслушат конкретни примери, доказателства и опит на публичните органи и други заинтересовани страни, които могат да допълнят и подкрепят други методи за оценка, като икономическо моделиране. Резултатите от оценката ще бъдат от значение за текущото изпълнение на споразуменията, както и за обсъждане със страните партньори относно всякакви поуки, които трябва да се извлекат за по-нататъшното им прилагане, както и за допълнителни или бъдещи споразумения в подкрепа на търговските и инвестиционните потоци.

Можете да допринесете за тази консултация, като попълните онлайн въпросника.

Въпросниците са достъпни на някои или на всички официални езици на ЕС. Можете да изпратите отговорите си на всеки официален език на ЕС.

ВЪПРОСНИК

Позиция относно митническите приоритети на следващата Европейска комисия
12.09.2019

Позиция относно митническите приоритети на следващата Европейска комисия

Във връзка с получено писмо от BusinessEurope относно изготвяне на общо становище по проект на документ с приоритетите на новата Европейска комисия по митническите въпроси, излагаме позицията на Националната организация на митническите агенти.

МИТНИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ ЗА СЛЕДВАЩАТА ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Документът обхваща следните въпроси:

  1.     Централизирано митническо оформяне
  2.     Самооценка
  3.     Одобрени икономически оператори
  4.     Единен прозорец (обслужване на едно гише)
  5.     Митническа стойност
  6.     Проверка на произхода
  7.     Brexit
  8.     Модернизация на кодовете за хармонизирана система (HS) на WCO
  9.     Модернизация на Митническия съюз с Турция
  10.     Фалшифицирани стоки

Пълният текст на становището на BusinessEurope може да видите тук:
CUS-pp190815-Customs Position Paper-draft.pdf

Проучване на Международната търговска камара и Световната митническа организация относно зоните за свободна търговия
08.08.2019

Проучване на Международната търговска камара и Световната митническа организация относно зоните за свободна търговия

В резултат на икономическото развитие на държавите, зоните за свободна търговия (специални митнически зони) се разширяват, като това освен улесняване на търговията, води и до множество рискове по отношение на възникване на незаконна дейност.
Въвеждането на международните стандарти за противодействие на незаконната търговия са от ключово значение както за митническите администрации, така и за бизнеса.

Международната търговска камара и Световната митническа организация започнаха съвместно проучване, насочено към частния сектор. СМО ще анализира резултатите от поучването и ще идентифицира рисковите фактори.

Онлайн въпросникът е достъпен на следния електронен адрес: https://wco.checkboxonline.com/survey_fz.aspx и ще бъде активен до 31.08.2019г.

Всички заинтересовани бизнес оператори могат да попълнят въпросника, като въведат парола “survey”

Становище на НОМА и НСБС относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове
05.08.2019

Становище на НОМА и НСБС относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

Националната организация на митническите агенти (НОМА) и Национално сдружение на българските спедитори (НСБС) изразяват общо становище относно Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван на сайта за Обществени консултации към Министерски съвет.

Пълния текст на становището може да видите в прикачения файл.

Становище на НОМА и НСБС относно ПЗИДЗАДС

Нов члена на НОМА – Ин Тайм ООД
08.07.2019

Нов члена на НОМА – Ин Тайм ООД

На проведеното на 04.07.2019 г. редовно заседание на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти след разглеждане на постъпила молба за членство в НОМА от страна на Ин Тайм ООД и отчитайки позициите на кандидата в бранша, единодушно се взе решение Ин Тайм ООД да бъде приета като редовен член на Националната организация на митническите агенти, считано от дата на този Управителен съвет.

Компанията Ин Тайм ООД е създадена през 1990 г. и с мрежата си от общо 35 бюра покрива 100% от територията на страната. Оторизирана фирма е като изпълнител на услугите на UPS за територията на България.

12345...

Социални мрежи