Митнически режим 42
Едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС, за друга държава членка
Директива за ДДС
Директива за ДДС – чл. 143,буква „г” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.,съгласно която държавите-членки освобождават от облагане с ДДС вноса на стоки, експедирани или превозвани от трета територия или трета държава в държава-членка, различна от тази, в която завършва експедицията или превоза на стоките,когато доставката на такива стоки от вносителя,определен или признат по чл. 201 като платец на ДДС е освободена по чл. 138.Тези разпоредби са въведени в националното законодателство със Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) обнародван в ДВ брой 63 от 04.08.2006 г. в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз където в :
Чл. 58,ал. 1, т. 6 се освобождава от данък вноса, когато са налице едновременно следните условия:
- вносителят е регистрирано по този закон лице;
- в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка;
- вносителят ще осъществи със стоките последваща вътрешнообщностна доставка.
В ал. 1,т.38 на допълнителните разпоредби като „вносител” се определя лицето длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността, т.е по смисъла на митническото законодателство деклараторът, както и представлявания при косвено представителство чл. 201,ал.1 и 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета.
Митнически разпоредби
Поставянето на стоки под митнически режим допускане на свободно обръщение,се извършва чрез електронно деклариране с единния административен документ.Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета, декларацията може да бъде подадена от всяко лице, което е в състояние да представи стоките или да нареди тяхното представяне, както ида представи всички документи ,които са предвидени в разпоредбите, регулиращи поискания за съответните стоки режим-чл. 62 от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията.Деклараторът (кл. 14 и кл 54 от ЕАД) следва да е лице установено на територията на Общността.Деклараторът е лицето, което извършва митническото деклариране от свое име или лицето, от името на което се извършва митническото деклариране – чл. 4, т. 18 от Регламент (ЕИО) 2913/92.
Единният административен документ се попълва при спазване на чл. 212-217 от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията и Наредба Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и №38 на Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ.
Едновременното допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС,за друга държава-членка на Европейския съюз се обозначава в клетка №37 на ЕАД с код 42, съгласно Класификатора на режимите и други направления и процедури-Приложение №10 към Наредба № Н-17 от 13.12.2006г. за прилагане на разпоредбите на Приложение №37 и Приложение №38 от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ.
Допускането за свобоно обръщение,води до прилагането на мерките на търговската политика,извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове.От този момент тези стоки се подчиняват на принципите на вътрешния пазар в частта му „свободно движение на стоки”.
Освобождаване от ДДС при режим 42
Облагането с данък добавена стойност (ДДС) на вноса се урежда със Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), с който се възлагат определени функции на митническите органи и условия и реда за тяхното изпълнение. По отношение на процедурата 42 „Едновременно допускане за свободното обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет за освободена доставка по ДДС за друга държава членка” приложение намират следните законови определения и приложения:
С ДДС се облага вносътна стоки (чл. 2,т. 5 от ЗДДС).
Внос на стоки по смисъла на ЗДДС е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като следва да се има предвид, че когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно скадирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими-митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит,вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната (чл. 16,ал. 1 и 5 от ЗДДС).
Данъчното събитие по смисъла на ЗДДС е вносът на стоки. Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула (чл. 25,ал. 1 и чл. 54,ал.1 от ЗДДС).
Към ЕАД следва да се приложат всички необходими документи за целите на допускане за свободно обръщение и тези по чл. 58,ал. 1,т. 6 от ЗДДС, като за удостоверяване наличието на условията за освобождаване на ДДС, съгласно чл.51, ал. 2 от ППЗДДС, вносителят следва да представи пред компетентно митническо учреждение следните документи:
1.Копие от удостоверението за регистрация от ДДС;
2.Писмена декларация, с която вносителят удостоверява, че към момента на осъщесвяванена вноса е регистрирано по закона лице;
3.Транспортни документи,в които е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка.
В съответствие сразпоредбата на чл.201 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета при допускане за свободно обръщение в момента на приемане ма митническата декларация ,възниква вносно митническо задължение, като длъжник (чл.4 ,т.12 от Регламент (ЕИО) №2913/93 на Съвета) за неговото заплащане е деклараторът, в случай на косвено представителство, длъжник е и лицето, за чиято сметка е подадена митническата декларация.
С приключването на митническите формалности (разрешаване вдигането на стоките) конкретните стоки престават да са под митнически надзор.
Съгласно чл.24 от Договора за създаване на Европейската общност, продуктите идващи от трети страни, са в свободно обръщение в дадена държава членка, когато за тях са извършени вносните формалности и митата или таксите с еквивалентен ефект, които са дължими, са събрани в тази държава членка и когато не са ползвали пълно или частично възстановяване на мита или такси. Съгласно митническото законодателство на Общността този статут се постига чрез извършване на формалностите за митнически режим „допускане на свободно обращение” съгласно чл. 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета.
Данъчната основа при внос на стоки от чл. 16 е митническата стойност, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси,дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната, включително присъстващите на вноса разходи, като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани от първото местоназначение на стоките на територията на страната.
Данъчната основа се увеличава и с присъщите на вноса разходи, като комисионна, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, свързани с превозването на стокитеот територията настранатадо територията на друга държава членка, когато в съпровождащите стоката документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка (чл. 56,ал. 1 и 2 от ЗДДС).
При ъсловие,че към момента на допускането за свободно обръщение са изпълнени еднозначно определените в чл. 58,ал. 1,т. 6 от ЗДДС предпоставки относно намерението на вносителя да осъществи ВОД,митническите органи са задължени да разрешат този режим, като по-нататъшните контролни действия попадат в компетенциите на органите по приходите.
В случаите, когато се прилага процедура 42 и вносителят не се снабди с документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, определени с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, данъкът става изискуем от вносителя и се начислява от вносителя с протокол за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем (чл. 56,чл. 57, ал.4,чл.58,ал.2 от ЗДДС).
Особености при попълване на ЕАД
Кл.2 Изпращач – попълва се реалния изпращач на стоката
Кл.8 Получател – попълва се вносителя на стоката
Кл.15 Държава на изпращане – държава на изпращане на стоката (държава извън ЕО)
Кл.17 Държава на получаване – държава на потребление на стоката (държава,в която ще се плаща ДДС)
Кл.37 Режим – режим 42
Кл.44 Допълнителна информация – приложени документи
Търговска фактура (от изпращача)
Търговска товарителница
Пътна товарителница с посочен регистрационен номер на товарния автомобил
Търговска фактура към крайния получател на стоката
Други документи ако се изискват
Y040 Идентификационен номер по ДДС на вносителя, издаден в държавата -членка на вноса,определен или признат по чл. 201 от Директивата за ДДС като платец на ДДС
Y041 Идентификационен номер по ДДС на клиента, който дължи ДДС за вътрешнообщностни придобивания на стоки в съответствие с чл. 200 от Директивата за ДДС.
Кл.47 Вземания – попълват се всички държавни вземания:мито,антидъмпингово мито,акциз,ДДС и др. ако има.Специфичното при попълване на начин на плащане (НП) на ДДС е,че се отбелязва код “D”.
Кл. В Счетоводни данни – вписва се основанието за не плащане на ДДС „Чл. 58, ал. 6 от ЗДДС”
Документи, които се подават в митницата
1.Митническа декларация,попълнена съгласно указанията по-горе.
2.Коносаменти -MB/L,HB/L, уведомително писмо от спедитор, ако имаме спедиторски коносамент.
Забележка:Коносамента има особено важна роля при формирането на режим 42. Трябва да се обърне внимание на данните за изпращача, необходимо е пълно съответствие с продавача на стоката по фактура. Ако има посредник в търговската сделка, да се търси връзката с реалния изпращач от пристанището на товарене. Ако ще се прилага антидъмпингово мито, съответствието в търговските и транспортните документи,за установяване и идентифициране на производителя, е много важно. В коносамента трябва да се посочи, че стоката е за крайно потребление в друга страна членка на ЕС.Текста може да бъде „GOODS TO BE DELIVERED…ARE MADE IN …”
3.Търговската фактура от изпращача към вносителя, опъковачен лист, сертификат и др.
Забележка: При случаите с прилагане на антидъмпингово мито, се представя сертификат за произход, не е задължително това да бъде форма А. Приема се и декларация на производителя, в която текста да е подобен на “WE, AS THE PRODUCER AND SELLER,HEREBY CERTIFY THAT THE GOODS UNDER ORDER…,INVOICE…,BILL OF LADING…ARE MADE IN …”
4. Търговска фактура от вносителя към получателя на стоката.
5. Декларация от вносителя по чл.51,т.2 от ППЗДДС, че е регистриран по ДДС към момента на подаване на митническата декларация.
6. Като доказателство за т.5 се прилагат копия на ДДС регистрацията и Булстат, както и документ отпечатан от Тарик.
7. Копие на ДДС регистрацията на крайния получател, който ще плати ДДС-то в държавата на потребление, като доказателство и при него се разпечатва документ от Тарик.
8.Пътна товарителница.
Особеното е, че митницата настоява при подаване на документите да има копие на пътна товарителница. Друга особеност е, че след пристигане на стоката при крайния получател, той трябва да завери пътната товарителница с печат на крайния, подпис и име на лицето което приема стоката. Един екземпляр от тази товарителница превозвача трябва да върне обратно на вносителя, а той да го предаде на митницата. В пътната товарителница в кл.22 се вписва име и подпис и се поставя печат на изпращача, а в кл.23 се вписва името и подпис на шофьора и се поставя печат на превозвача, както и регистрационния номер на товарния автомобил.
9. Платежно за мито.
10. Фирмени документи на вносителя.
11. Пълномощно.
Приключване на режим 42
За да бъде приключен режим 42, при получаване на стоките в страните от ЕС, клиентите плащат ДДС при вноса в съответната държава и изпращат пътна товарителница, че стоките са получени и документ от банката за платения от тях ДДС, които се представят в Митницата на поставяне на режима.