+359 2 9845118            noma@noma.bg
          
     
Новини

Опростени процедури за деклариране - видове

  16.12.2013 13:09

Национални разрешения за ОПД – подаване на заявление, предварителни проверки, издаване и функциониране на разрешението. Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

Митническото деклариране, съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 се осъществява:

а) писмено;

б) по електронен път или

в) устно

Съгласно чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 при нормалната процедура за деклариране писмените декларации се изготвят върху формуляр, съответстващ на официалния образец, предвиден за целта и съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Към митническата декларация, съгласно параграф 2 на чл. 62, трябва да бъдат приложени всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

Опростените процедури за деклариране, определени в чл. 76 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 са:

  1. Опростено деклариране (incomplete declaration) - декларацията по член 62 да не съдържа някой от изискваните данни по параграф 1 от същия член или  към която не са приложени някои от документите, посочени в параграф 2 от същия член. Това е така наречената непълна декларация;
  2. Облекчено деклариране (simplified declaration) – вместо декларацията, посочена в чл. 62, да бъде предоставен търговски или административен документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;
  3. Оформяне на място (local clearance) – декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводната отчетност на декларатора. В тези случаи митическите органи могат да освободят декларатора от задължението за представяне на стоките.
  4. Опростената декларация, търговския или административен документ или вписването на стоките в счетоводната отчетност трябва да съдържат най-малко данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводната отчетност съдържа задължително и датата, на която е извършено.
  5. При опростените процедури деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която има общ, периодичен или рекапитулативен характер.
  6. Допълнителните декларации и опростените декларации, посочени в чл. 76, параграф 1, на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., се считат за единно и неделимо цяло, което влиза в сила от датата на приемане на опростените декларации от митническите органи. В случаите на оформяне на място, вписването в счетоводните документи има същата правна сила, като приемането на декларацията, посочена в член 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г.

Прилагането на опростените процедури за писмено деклариране е уредено в Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията, дял IХ, от  чл. 253 до чл. 287.

 

Следва да отбележим, че процедурата за опростено деклариране с непълна декларация се прилага в единични случаи и не се изисква предварително издадено разрешение.  Тази процедура  е автоматизирана в БИМИС и не е обект на разработване в Модула за опростено деклариране. Процедурата за опростено деклариране няма да бъде разглеждана в настоящата презентация.

Видове разрешения за ОПД

С Регламент (ЕИО) № 1192/2008 на Комисията от 17.11.2008 г., изменящ Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията от 01.01.2009 г. се въвеждат новите разпоредби за издаване на разрешения за опростени процедури за деклариране – облекчено деклариране и оформяне на място, както на територията на една държава членка (национални разрешения), така и на територията на няколко държави членки (единното разрешение за опростени процедури).

1. Единно разрешение за опростени процедури (ЕРОП)

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури:

  • облекчено деклариране;
  • оформяне на място;
  • активно или пасивно усъвършенстване или обработка под митнически контрол;
  • митническо складиране;
  • временен внос, когато не се използва АТА карнет;
  • специфично предназначение.

2. Интегрирано разрешение/Интегрирано единно разрешение

Разрешение, което се използва за повече от една от   посочените процедури в една държава членка е интегрирано разрешение, съгласно разпоредбата на  чл. 1, точка 14 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията.

То може да придобие формата на интегрирано единно разрешение, когато участва повече от една държава членка, т.е. издава се за повече от една процедура и участва повече от една държава членка.

Например интегрирано единно разрешение може да комбинира единно разрешение за ОПД и единно разрешение за активно усъвършенстване.

Критерии за предоставяне на разрешение за ОПД

Условията и критериите за издаване на разрешение за опростена процедура за деклариране – облекчено деклариране или оформяне на място за националните и за единните разрешения са еднакви.

В законодателството правилата за издаване, прекратяване и отмяна на разрешенията за ОПД (национални и единни) са уеднаквени с тези за сертификатите за одобрени икономически оператори (ОИО).

Критериите, които вече са били проверени във връзка с предоставянето на сертификат ОИО М или F, не следва да бъдат проверявани отново, освен ако не са настъпили промени във връзка с разрешението за ОПД (напр. нова ИТ система, нови процедури).

При необходимост може да се обсъдят със заявителя някои специфични изисквания във връзка с използването на ОПД.

Критериите са определени в Регламент (ЕИО) № 2454/93г., чл.чл. 14з,14и и 14й и най-общо включват:

  • подходяща отчетност, в съответствие с митническите изисквания;
  • задоволителна система за управление на търговската и където е уместно на транспортната отчетност, позволяваща митнически контрол;
  • финансова платежоспособност.

Разрешение за опростена процедура за деклариране с облекчена декларация се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), в чл. 14и, букви г), д) и ж) и в чл. 14й.

Разрешение за опростена процедура за деклариране оформяне на място се издава, ако са спазени условията и критериите, посочени в чл. 14з, с изключение на параграф 1, буква в), и в членове 14и и  4й.

Самооценка

Попълването на въпросника за самооценка от кандидатите за разрешения за опростени процедури за деклариране(национални и единни) настоятелно се препоръчва от митническите органи, за да може процеса на кандидатстване може да се ускори и протече по-гладко.

Процеса на самооценка ще даде възможност на заявителя да оцени, преди подаване на официалното заявление какви ще бъдат ползите от разрешението, за което кандидатства и да оцени изпълнява ли условията и критериите за издаване на разрешение и в случай на неизпълнение на някой от тях да предприеме своевременни действия за коригиране на ситуацията.

Опростени процедури за деклариране  при вноси износ на стоки в/от  Република България

Понятието „Внос” за целите на използването на опростените процедури за деклариране  включва следните митнически   режими:

  • допускане за свободно обращение;
  • митническо складиране;
  • активно усъвършенстване;
  • временен внос;
  • свободно обращение със специфично предназначение;
  • обработка под митнически контрол.
  • Понятието „Износ” за целите на използването на опростените                   процедури за деклариране  включва следните митнически режими и направление:
  • износ;
  • реекспорт;
  • изнасяне за пасивно усъвършенстване

ПРОЦЕДУРА ПО КАНДИДАТСТВАНЕ  - кой може да кандидатства ?

Съгласно действащото законодателство (чл. 253, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.) всяко лице по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, установено на територията на Общността може да подаде искане за разрешение за облекчено деклариране или процедура за оформяне на място, което да му бъде издадено лично на него и за негово собствено ползване или за ползване в качеството му на представител, при условие че съществуват достатъчно регистри и процедури, позволяващи на митническите органи да идентифицират представляваните лица и да осъществяват съответните митнически проверки.

Видно от горното притежателят на разрешението за ОПД може да го използва в качеството си на пряк/косвен представител на своите клиенти при внос или износ на стоки.

- къде се кандидатства или кой е разрешаващия митнически орган??

Разрешаващ митнически орган съгласно разпоредбата на точка 15 от чл.1 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. e митническият орган, който издава разрешението.

Искането за разрешение за опростени процедури се подава пред компетентното ТМУ .

То се определя съгласно критериите, изброени в чл.14г, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/1993 г.:

-където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се извършва поне част от операциите, които са под контрол от митническите органи или

-където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат основните дейности по общото логистично управление на заявителя и където се извършват поне част от операциите. Основните сметки на заявителя, включват записи и документация, даващи възможност на митническия орган да проверява, надзирава и контролира условията и критериите, необходими за получаване на разрешението.

Ако компетентното ТМУ за подаване на искането не може да бъде определено по гореописаните критерии, то се определя според мястото:

- където се намират основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби или

- където са достъпни основните сметки на заявителя, свързани с митническите разпоредби и където се провеждат дейностите по общото логистично управление на заявителя.

Съгласно чл.168, ал.4 от ППЗМ, компетентно митническо учреждение за приемане на искането и издаване на разрешение за използване на опростени процедури (ОбД/ОМ) на територията на       Р. България е ТМУ, на територията на което е седалището и адреса на управление на икономическия оператор .

- как се кандидатства ???

Икономическият оператор – заявител подава писмено искане за разрешение за използване на опростени процедури, използвайки формуляра, посочен в  Приложение № 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., разширен с клетки с национално значение.

Искането за разрешение за използване на опростени процедури трябва да бъде придружено от електронното му копие и заверени от ИО-заявител копия на документите, потвърждаващи данните, посочени в него.

В случаите, когато разрешаващият митнически орган установи, че искането не съдържа всички необходими данни, в срок от 30 календарни дни от получаването на искането той приканва заявителя да осигури съответната информация и посочва причините за това.

Следва да отбележим, че в компетентното МУ, отдела отговорен за приемането на искането и издаването на разрешение за ОПД е отдел МРП.

Процедура по приемане на искането

Съгласно изискванията на чл. 253б, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за използване на опростени процедури не се приема, ако не са изпълнени следните условия:

а) не е подадено по образеца, посочен в Приложение 67 на Регламент (ЕИО) № 2454/93г. и не е приложен електронния формат към него;

б) не е било подадено пред компетентния митнически органи;

в) заявителят е бил осъждан за тежко престъпление, свързано с икономическата му дейност;

г) в момента на подаване на искането, заявителят е в производство по несъстоятелност.

Митническите органи вземат под внимание специфичните характеристики на икономическите оператори, особено на малките и средните предприятия, т.е.  при проверката трябва да се обмислят различията, произтичащи от вида, размера и логистичната структура на заявителя. Критериите остават същите, но начина по който те се оценяват е различен и може да бъде по-гъвкав.

 

Митническите органи трябва да имат цялата необходима информация, преди да вземат решение да се приеме или не подаденото искане.

В случай, че решението на МО е за приемане на искането, същото се регистрира в Модула за опростено деклариране и получава регистрационен номер, след което стартира предварителната проверка за изпълнение на условията и критериите за издаване на разрешение.

        

Фази на предварителната проверка

1. Извършване на предварителна проверка 

                  

Извършването на предварителната проверка включва преглед на администрацията, организацията, вътрешните процедури и/или вътрешните системи на оператора и преминава през следните фази:

а)подготовка – събиране и анализиране на налична вътрешна информация, наличие на други разрешения или сертификати, издадени от митническите органи;

б) планиране на проверката- обхваща изготвянето на план за извършване на предварителната проверка, въз основа на констатациите по време на подготовката и попълването на контролен лист;

в) изпълнение на проверката – на този етап се извършва посещение в помещенията на икономическия оператор, при което се проверяват: вътрешната организация, финансово-счетоводната и логистична система, ИТ системата и ИТ контрола, вътрешен и външен контрол на работната среда, система за постоянно наблюдение и др. В случаите, при които заявителя има повече от едно производствени и/или складови помещения, проверка се извършва във всяко от помещенията, като се оценяват ролите и отговорностите на всяко едно от тях.  Констатациите се отразяват в доклада.

г) консултационна процедура -  извършва се когато компетентното за издаване на разрешението МУ е различно от МУ, където заявителят извършва митническа дейност или когато извършва митническа дейност в повече от едно ТМУ (това са т.н. засегнати митнически учреждения (ЗМО)). Разрешаващото МУ уведомява ЗМУ за стартиралата консултационна процедура и за обхвата на проверката, която следва да бъде извършена.

За резултата от проверката ЗМУ изготвя доклад и становище относно изпълнението на проверените условия и критерии, които предоставя на разрешаващото МУ.

г) оценка – оценяват се рисковете, които засягат бизнеса на икономическия оператор във връзка с разрешението за ОПД и които са били идентифицирани и оценени по време на предварителната проверка и са били предписани подходящи мерки за превенция;

2. Изготвяне на доклад от проверката

Предварителната проверка приключване с изготвяне на доклад, в които са включени и констатациите от докладите на засегнатите МУ.

Компетентно за изготвяне на окончателният доклад е      разрешаващото митническо учреждение.

В доклада ясно и систематизирано следва да са отразени всички констатации от проверката и да се извърши оценка на риска в съответствие с процедурата, за която се кандидатства.

3. Вземане на решение въз основа оценка на риска за оператора – решение, което се взема в резултат на констатациите в доклада, съдържащ всички основания за отхвърляне или за издаване на разрешение.

4.  Изготвяне на проект на разрешение – разрешението за ОПД се изготвят на формуляр съгласно Приложение № 67 от Регламент ЕИО)№ 2454/93 г.

План за контрол

За да може да се следи за спазването на условията и критериите за издаване на разрешението за ОПД и задълженията, произтичащи от разрешението, както и да се контролират установените рискове, в плана за контрол трябва да са описани дейностите по текущ контрол и последващите проверки, които следва да се извършат на титулярите на разрешения.

В плана за контрол трябва да се включат обхвата и честотата на проверките, както и отдела в съответното ТМУ, отговорен за извършване на проверката. Включват се задължително и контролните действия, относно стоки, обект на забрани и ограничения.

План за контрол се изготвя за всяко разрешение за ОПД.

Когато икономическият оператор е ОИО, този план за контрол трябва да се комбинира с плана за контрол, изготвен във връзка със сертификата за ОИО.

Забрани и ограничения

При проверката на условията и критериите за издаване на разрешение за ОПД специално внимание трябва да се обърне на  ефективната проверка и контрол на стоките, обект на забрани и ограничения (ЗиО).

Европейското законодателство въвежда забрани и ограничения с цел предотвратяване или ограничаване на вноса и износа на стоки по причини, свързани най-вече със сигурността, защитата на здравето и околната среда.

Всяка държава членка може да наложи национални забрани и ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, на обществения ред и морал, на здравето на хората, животните и растенията.

Отговорностите по контрола на ЗиО, базирани на европейското или националното законодателство, най-често се прилагат от няколко правоприлагащи органи в комбинация.

В зависимост от опростената процедура, която ще се използва, може да се ограничи включването в разрешението на стоки, подлежащи на ЗиО, или може да има условия за това как трябва да бъдат третирани тези стоки.

1. При разрешение за ОПД с ОбД – изисква се всички лицензи/

разрешителни да бъдат представени или предоставени на разположение на митническите органи по време на подаване на облекчената декларация за поставяне на стоките под режим. ОбД трябва да съдържа достатъчно информация, така че подлежащите на ЗиО стоки да могат да бъдат идентифицирани.

2. При разрешение за ОПД с ОМ – за стоки подлежащи на ЗиО може да бъде издадено разрешение за ОМ, ако може да бъде осигурено адекватно ниво на защита. В този случай органите, отговорни по прилагане на процедурите за ЗиО, могат да издадат разрешение за ОМ, ако ИО представи или осигури достъп до съответните лицензии/разрешения в момента на подаване на уведомлението.

Условията за използване на ОМ за стоките, предмет на ЗиО, трябва да бъдат ясно дефинирани в разрешението и  митническите органи трябва винаги да са в състояние да извършват контрол до необходимата степен.

В случаите, при които стоките, предмет на забрани и ограничения се контролират и проверяват и от други органи, то задължително се извършва съгласуване във връзка с включването на тези стоки в разрешението за ОПД.

План за контрол, се изготвя за всяко разрешително, и следва в него да се посочи в детайли, как стоките подлежащи на ЗиО трябва да се контролират.

Обезпечение (гаранция)

Съгласно разпоредбата на чл.253, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г. използването на опростена декларация или на процедура за оформяне на място зависи от представяне на обезпечение за вносните мита и други такси (ДДС, Акциз и др.)

Обезпечението може да бъде учредено чрез паричен депозит или банкова гаранция.

Във всеки случай, обезпечението трябва да бъде предоставено преди да се прилага разрешението.

Могат да бъдат разграничени три възможни ситуации:

  • притежателят на разрешението действа от свое име и за своя сметка - титулярят осигурява обезпечението;
  • притежателят на разрешението действа като пряк представител – лицето, което е представлявано или притежателя на разрешението осигурява обезпечението;
  • притежателят на разрешението действа като косвен представител – притежателя на разрешението или представляваното от него лице осигурява обезпечението; Митническите органи могат да разрешат обезпечението да бъде учредено от друго лице, вместо от лицето, от което то се изисква (член 189, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г)

В случай на допускане за свободно обращение, обезпечението трябва да обхваща 100% от митническото задължение. Обезпечението трябва да бъде достатъчно, за да покрива пълния размер на митните сборове и други публични държавни вземания, които могат да възникнат при опростени процедури в определен период от време. Ако общият размер на декларираните вносни мита и други вземания, надвишава размера на обезпечението, митническите органи трябва да изискат от притежателя на разрешението да се увеличи размера на обезпечението.

Титулярят на разрешението е задължен да следи размера на обезпечението и при необходимост да поиска промяната му.

Митническите органи също следят размера на обезпечението да покрива декларираните през отчетния период вносни мита и други държавни вземания, като този процес е автоматизиран в МОД.

Процедура за издаване на разрешение

След като компетентните митнически органи са установили, че кандидатът отговаря на условията, издават разрешение за ОПД.    За издаване на разрешение за ОПД, митническите органи използват образеца, посочен в Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. Към разрешението има допълнителни формуляри за внос и износ, които са неделима част от издаденото разрешение.

Разрешението за ОПД е безсрочно и влиза в сила от датата на връчването му на икономическия оператор.

Прилагането на разрешението се проверява в съответствие с плана за контрол най-малко веднъж на всеки три години.

Когато се установи, че титулярят вече не изпълнява определени условия или критерии е възможно разрешението да бъде суспендирано или отнето.

Разрешение за използване на опростени процедури за поставяне на стоките под МИР не може да се използва, ако разрешението за МИР е отменено, спряно или с изтекъл срок.

Суспендиране на разрешение за ОПД

Разрешението за ОПД или ОМ може да бъде суспендирано по силата на чл.чл. 253г – 253е от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията.

Съгласно чл. 253г, параграф 1, РМО суспендира разрешение за ОПД, когато:

а) се установи, че не са спазени условията и критериите, посочени в член 253в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията;

б) митническите органи имат достатъчно основания да смятат, че титулярят на разрешението или друго лице, посочено в член 14з, параграф 1, букви а), б) или г) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на Комисията, е извършил действие, което подлежи на наказателно съдебно производство и е свързано с нарушаване на митническите правила.          Временното спиране може да се отмени, ако титулярят  нормализира ситуацията в рамките на определения срок.

Отмяна на разрешение за ОПД

Съгласно чл. 253ж от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията, разрешение за ОПД може да бъде отменено поради:

а) сериозни или повторни нарушения, свързани с митническите правила, извършени от:

- титулярят на разрешението,

- лицето управител на фирмата, или тези, които осъществяват контрол над управлението и;

- лицето, което отговаря в компанията за митническите въпроси;

б) невъзможност да нормализира ситуацията след процедурата по суспендиране на разрешението в предвидените законодателството срокове;

в) по искане на титуляря на разрешението.

Управление на опростените процедури      

Управлението на опростените процедури включва наблюдение на ежедневните операции и наблюдение по изпълнение  на условията и критериите на разрешението.

Опростените процедури за деклариране ОбД и ОМ могат да се използват само от лица, които имат валидни разрешения. Когато титулярят на разрешението ще използва разрешението за поставяне на стоки под МИР, той трябва да има валидно разрешение за прилагане на съответния митнически икономически режим.

Важни области в управлението на процедурата са:

- комуникацията с митническите органи и

- продължаващо наблюдение (мониторинг) – митническите органи наблюдават и оценяват наличната информация за текущото състояние и решават дали са необходими проверки;

- управление на риска от титуляря на разрешението – чрез предоставяне на информация на митническите органи;

- актуализиране на разрешението – съгласно чл. 253, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. титулярят та разрешението уведомява разрешаващия митнически орган за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешението, която маже да повлияе на неговото продължаване или съдържание (промяна в правния статут на компанията, икономическия сектор на дейност, промени в счетоводството или в ИТ системите и др.);

- планиране на контрола (чрез контролния план);

- съхранение на файлове – титулярят трябва да съхранява записите и всички оправдателни документи за определените в законодателството срокове (най-малко три години).

ОПД с облекчена декларация

При прилагане на ОПД с ОбД стоките предназначени за поставяне под режим, следва да бъдат декларирани за съответния режим в митническо учреждение, посочено в разрешението за ОПД.

Стоките трябва да бъдат представени в това митническо учреждение и ОбД трябва да се подаде, придружена от всички документи, които са предвидени за съответния режим и стока и са необходими за митническия контрол. Изключение се допуска с разрешение на митническите органи, ако:

- декларирането се извършва по електронен път и  митническите органи са сигурни, че непредставения документ съществува и е валиден, същият не може да се приложи към ОбД по независещи от декларатора причини и неприемането на декларацията ще доведе до обмитяване с по-високи ставки.

В тези случаи всички необходими документи се съхраняват от икономическия оператор и се предоставят на митническите органи при поискване.

Стоките могат да бъдат представени в друго митническо учреждение, което предварително е определено или одобрено от митническите органи.

ОбД се подава под формата на електронно съобщение, съдържащо най-малко данните, които са задължителни за ОбД, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

Въпреки това, в съответствие с разпоредбата на чл. 235а, параграф 3 от същия регламент, когато митническите органи или икономическите оператори ни разполагат с ИТ системи за подаване или приемане на ОбД, митническите органи могат да приемат ОбД в друга форма, предвидена от тях, при условие, че е извършен ефективен анализ на риска. Когато за облекчена декларация се използва търговски или друг документ, те се подават поне в два екземпляра – оригинал и копие или толкова, колкото е разписано в разрешението.

ОбД задължително съдържа номера на разрешението за ОПД и номера на обезпечението, като се проверява дали гаранцията е достатъчна за покриване на задължението.

В случаите, когато ОбД е търговски или друг документ, на видно място на лицевата му страна  се изписва номера на разрешението и пълното наименование на неговия титуляр.

Деклариране с ОбД се извършва само на включени в разрешението стоки.

Както е предвидено в чл. 76, параграф 2 от Регламент (ЕИО) №2913/92 г. деклараторът трябва да представи допълнителна митническа декларация (ДМД), която има общ, периодичен или рекапитуланивен характер.

ОПД за оформяне на място

Декларирането на стоки за  внос или износ чрез процедура за ОМ се извършва пред МУ, посочено в разрешението. Титулярят на разрешението следва да предостави по електронен път на МУ за поставяне на стоките под режим данните за пристигналите в одобрените от митническите органи места стоки.

Стоките се приема, че са декларирани за поставяне под митнически режим, след като митническите органи бъдат надлежно уведомени и стоките са вписани в регистрите на притежателя на разрешението. Вписването в регистрите съдържа датата, на която е извършено и най-малко данните, посочени в Приложение № 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г.                                   Само включени в разрешението стоки се допускат за поставяне  под режим чрез процедурата за ОМ.

В разрешението се посочва момента, в  които се счита, че се дава разрешение за вдигане на стоките, така че винаги да има възможност митническите органи да извършат проверка на стоките в помещенията на титуляря, преди да получат разрешение за освобождаването им.

Относно вдигането на стоките, случаите могат да бъдат:

а) без освобождаване от задължението за уведомяване -

титулярът на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките в одобрените места или за намерението си да освободи стоките за съответната процедура (чл. 266, пар. 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г.), след което:

- чака да получи разрешение за вдигане на стоките от митническите органи;

- след изтичане на срока, посочен в разрешението, стоките се считат за освободени.

б) с освобождаване от задължението за уведомяване -титулярът на разрешението, предвид характера на стоките се освобождава от задължението за уведомление съгласно член 266, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. В този случай вписването на стоките в регистрите на икономическия оператор е равносилно на освобождаване.

ОМ при внос

Записите в регистрите на титуляря на разрешението, трябва да съдържат всички данни, необходими за изчисляване на вносните мита и други държавни вземания, както и за надзора на митническия режим.

Всички документи се завеждат и са на разположение при поискване от митническите органи.

Ако титулярят на разрешението открие несъответствие между декларираните, вписани в отчечетността му и действителните количества на стоките, трябва незабавно да уведоми митническото учреждение за поставяне под режим.

ОМ при внос без освобождаване от уведомяване         Митническите органи изискват уведомлението от титуляря преди вдигане на стоките, за да имат възможност да извършат анализ на риска въз основа на подадените данни и да решат дали да се извърши или не контрол. Средствата и процедурите за уведомяване са предвиждат на национално ниво. Срокът, след който стоките се считат за освободени се посочва в разрешението за ОПД.

У нас електронното съобщение, с което титуляря на разрешението уведомява митническите органи за пристигането на стоките се подава в МОД във формат XML. Съобщението следва да съдържа данните от утвърдената от Директора на Агенция „Митници” функционална спесификация, която включва и посочените в Приложение 30А, таблица 7 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. данни.

МОД автоматично следи за пълнотата на данните в съобщението и съответствието им със заложеното в разрешението за ОПД, следи за наличие на обезпечение, за времето, след което стоките се считат за освободени.

 ОМ при внасяне с освобождаване от уведомяване

Освобождаването от уведомяване може да се предостави на титуляря за всички операции да поставяне под режим по ОПД или само за част от тях. Освобождаване от уведомление може да се предостави на икономически оператори за изпращане и получаване на стоки, превозвани по електропроводи и тръбопроводи, за корабно и самолетно снабдяване или за производители на специфични стоки, (напр. торове) внасящи едни и същи суровини.

ДМД при внасяне

Във разрешението за ОПД за ОМ,  се посочва митническото учреждение за подаване на ДМД.

Титулярят на разрешението подава ДМД в срок до 3-тия работен ден след приключване на отчетния период. В ДМД за внасяне  се включват само данни от уведомленията за ОМ на стоки, за които през отчетния период е дадено разрешение за вдигане на стоките (РВС).    Стоките, които са вписани в отчетността и за които са изпратени уведомления за ОМ през отчетния период, но не са получили РВС, не се включват в ДМД. Същите се включват в ДМД за отчетния период, в който са получили РВС.

В края на отчетния период за стоки,  за които не е  подадено ДМД но са получили РВС, МОД генерира служебна ДМД. ДМД трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

ДМД се счита за приета след като е извършен формалния и логически контрол от МОД. Корекции в ДМД не се допускат, а титуляря на разрешението подава нова ДМД.

Митническото учреждение за приемане на ДМД и вземане под отчет извършва документен контрол на ДМД. При извършване на този контрол задължително се проверява съответствието между данните от уведомленията за ОМ през отчетния период, за които е разрешено вдигането на стоките и данните от допълнителната митническа декларация.

До 5-я работен ден, следващ края на отчетния период, МУ за вземане под отчет обработва ДМД, като изчислява дължимите публични държавни вземания и уведомява за размера им титуляря или неговия представител.

След пълното погасяване на публичните държавни вземания по ДМД, обработката на ДМД приключва и МОД автоматично освобождава използваното обезпечение.

ОМ при изнасяне

Процедурата за ОМ при изнасяне е разписана в чл.чл. 283 до 287 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

- ОМ при изнасяне без освобождаване от задължението за уведомяване – Митническото учреждение на износа трябва да бъде уведомено за намерението на икономическия оператор да постави под митнически режим стоки с:

- опростена митническа декларация за износ (чл. 285, параграф 1 и Приложение 30А от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.). Опростената декларация се подава под формата на електронно съобщение и всички документи, които се изискват за износа се представят на митническите органи.

- пълна декларация за износ. В тези случаи проверката на стоките и проверката на документите, необходими за митническия контрол трябва да се извърши автоманично въз основа на резултатите от анализа на риска. В този случай не се изисква ДМД.

- електронно уведомление – съгласно разпоредбата на чл. 285а, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., в този случай разрешаващото митническо учреждение следва да гарантира, че всички необходими данни се изпращат до изходното МУ.

2. ОМ при изнасяне без уведомяване – митническите органи освобождават одобрения износител от изискването да подава опростена декларация за износ при всяко преместване на стоки, само ако предоставя информация за всяко преместване по предварително определени в разрешението начин и форма. Такова разрешение може да се предоставя напр. за самолетно и корабно снабдяване, за стоки, въведени на митническата територия на Общността за сондажи или производствени платформи, използвани от лице установено в ЕС.

Към настоящият момент най-често се използва процедурата за ОМ при износ с пълен набор от данни, при която декларацията за износ се подава директно в системата за контрол на износа.      Титулярят е освободен от задължението да представя стоката и придружаващите я документи пред митническите органи, като при необходимост разпечатва придружаващия износен документ от системата си. Не е необходимо подаване на ДМД.

ОПД при поставяне на стоки по митнически икономически режим

1. Режим митническо складиране – чл.чл. 268 – 274 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. В разрешението за ОПД се установяват конкретните правила за функциониране на режима. Не се изисква подаване на ДМД.

2. Поставяне на стоки под режим пасивно усъвършенстване – чл. 277 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.  – при ОПД с ОМ титулярят се освобождава от задължението да подаде ДМД, в случай че подаде пълна декларация за износ, вместо опростена декларация.

3. Поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол или за временен внос в съответствие с чл. 276 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. – следва да се обвържат изискванията на разрешението за МИР с тези за прилагане на разрешението за ОПД.

Когато на едно и също лице се дадени две или повече разрешителни за митнически икономически режими, и един от режимите се приключва с поставяне на стоките под друг чрез оформяне на място, не се  изисква допълнителна митническа декларация.

Единни разрешения за опростени процедури – кандидатстване, консултационна процедура, разрешаване

Съгласно чл. 1, точка 13 от Регламент (ЕИО) № 2454/93г. на Комисията единно разрешение за опростени процедури е  разрешение, включващо митническите администрации на повече от една държава членка, което се отнася до използването на една от следните процедури: облекчено деклариране; оформяне на място; активно или пасивно усъвършенстване или ОМК; митническо складиране;временен внос и специфично предназначение.

1. Процедурата за кандидатстване за издаване на единно разрешение за опростена процедура за деклариране (ЕРОП)

а) Кой може да кандидатства за ЕРОП – прилагат се същите правила както при националните разрешения. При всички случаи заявителят трябва да бъде лице, установено на митническата територия на Общността.

б) Къде се кандидатства?

В съответствие с чл. 253з, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. искането за ЕРОП с ОбД и ОМ се подава до един от посочените в чл. 14г, параграфи 1 и 2 от същия регламент митнически органи. Прилагат се същите правила за определяне на разрешаващ митнически орган, както при ОИО. В случаите, при които ЕРОП се прилага за режим митническо складиране, искането се подава в държавата членка, в която се прилага разрешението за режим митническо складиране.

в) Въпросник за самооценка – не е задължителен, но е силно препоръчителен и ускорява издаването на разрешението.

г) Подаване на заявление – прилагат се същите правила като тези за националното разрешение, като се отчете спецификата.   Искането се подава в разрешаващата държава-членка, като се използва формуляря, посочен в приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.

2. Разглеждане на искането и предварителна проверка

Предвид факта,че в ЕРОП участват повече от една държави членки, възниква необходимост от обмен на информация между участващите държавите членки. Обменът на данни е препоръчително да се извършва по електронен път, като се вземат под внимание защитата на личните данни.

Разделението на отговорностите между засегнатите държави членки трябва да бъде уточнено предварително, като това се постига чрез консултация между разрешаващия и засегнатите митнически органи.

Всяка държава членка изпраща на Комисията списък с митническите органи, които изпълняват функцията на разрешаващи митнически органи за ЕРОП и посочват лица за контакт.

Когато е подадено искане за ЕРОП разрешаващия митнически орган предоставя на засегнатите митнически органи следната информация:  подаденото искане; проекта на разрешение и цялата необходима информация за издаване на разрешението.

При предварителната проверка трябва да има разделение на отговорностите между държавите членки и да се изяснят ангажиментите на участващите страни. Участващите държави членки трябва да извършат проверки (напр. на складови помещения) преди да дадат съгласие за издаване на ЕРОП.

При определени обстоятелства, напр. изготвяне на плана за контрол и определянето на рискови профили, може да се извърши съвместна проверка в участващите държави членки.

3. Гаранции

Разрешаващият митнически орган е отговорен за изчисляване размера на необходимата гаранция за покриване на митническото задължение и други такси (ДДС, акциз). Тази гаранция покрива вносните мита и националните данъци на участващите държави-членки

Тук въпросът е за националните данъци (ДДС и акциз), които са различни в участващите държавите членки. Най- често гаранцията за националните данъци се изчислява от участващите държави членки

и се представя пред тях. В този случай гаранцията за разрешаващата държава членка, обхваща само вносните митни сборове и националните й данъци.

4. Консултационна процедура

Консултационната процедура между държавите членки се извършва съгласно чл. 253й, пар.1 от Регламент (ЕИО) №2454/93г., като се взимат под внимание изискванията на участващите държави членки във връзка с националното законодателство.

По време на консултационната процедура митническите учреждения на участващите държави членки, включени в ЕРОП трябва да информират разрешаващото митническо учреждение за специалните изисквания, свързани с прилагането на националното законодателство при освобождаването на стоките, които трябва да бъдат взети под внимание, както в разрешението, така и в плана за контрол.

5. Забрани и ограничения – прилагат се същите насоки както при националните разрешения.

За да се извършва ефективен контрол на тези стоки в съвместния план за контрол участващите държави трябва да изяснят ролите на митническите учреждения за представяне и за надзор, свързани с проверките на стоките във връзка със забраните и ограниченията.   Следва предварително да се уточнят стоките, за които са необходими разрешения или лицензии и кога те трябва да се представят. Поради съществуването на различни национални забрани и ограничения, следва да се прецени дали тези стоки да се включат в ЕРОП.

6. Изисквания относно ДДС при внос

Съгласно Директивата за ДДС (2006/12/ЕО), ДДС при внос се заплаща при допускане на стоките за свободно обращение. Мястото на внос е държавата членка, в рамките на чиято територия се намират стоките, когато те са допуснати за свободно обращение.

При условията на ЕРОП, титулярят на разрешението следва да декларира стоките пред митническите органи в разрешаващата държава членка. Тези декларации включват и стоки, които физически са допуснати за свободно обращение в участваща държава членка.

Изискванията на участващите държави членки за подаване на данни за ДДС при внос трябва да бъдат включени в разрешението или като приложение към него.

Към ДМД за внос следва да има и документи за платени мита и ДДС. Формата и сроковете за подаване на документа за платен ДДС за внесените стоки ще зависи от изискванията на държавите членки, където стоките са физически допуснати за свободно обращение.

7. Изисквания за заплащане на акциз при ЕРОП

Включването на акцизни стоки в ЕРОП от практическа гледна точка може да създаде трудности, дължащи се на специфичните изисквания към тези стоки.

Участващите държави членки следва да уредят необходимата процедура въз основа на Директива
2008/118/ЕО , като вземат предвид факта, че акциза се заплаща в държавите членки на потребление на стоките. Компетентните органи на изпращащата държава-членка, в която се извършва експедирането на акцизните стоки, изискват, при определени от тях условия, рисковете, присъщи за процедурата при движение на акцизни стоки, да бъдат покрити от задължителна гаранция. Когато не се прилага режим отложено плащане, акцизът е изискуем в момента на освобождаването на стоките за свободно обращение.  При необходимост от икономическия оператор може да се изиска, освен ДМД, подадена в разрешаващото митническо учреждение, да подаде и декларация за акцизи в участващата държава членка.

Следва да отбележим, че повечето държави членки не разрешават включването на акцизни стоки в ЕРОП.

 8. Изисквания за статистиката

Екстрастат (статистически данни за внос и износ на стоки във или извън ЕС) се основава на събиране на данни от митническите декларации. Предоставянето на статистическите данни е отговорност на администрацията на всяка държава членка, а не на икономическите оператори.

Предоставянето на статистическите данни трябва да се вземе предвид при издаването на ЕРОП. При извършването на консултационната процедура участващите държави членки следва да посочат изискванията си относно формата, съдържанието и сроковете за подаване на данните за статистиката. Тези изисквания трябва ясно да се разпишат в разрешението или в приложение към него, като се посочи кой ще подава данните към статистическата администрация – митническите органи или икономическия оператор.

В повечето случаи митническата администрация на разрешаващата държава членка изпраща статистическата информация на компетентната администрация на участващите държави членки.

9. Изготвяне на съвместен план за контрол

Съвместен план за контрол се изготвя за всяко единно разрешение и с него се определя минималното ниво на контрол на ЕРОП.

Въз основа на методи за безопасност и сигурност, управление на риска, физическите и документалните проверки са задължителни, дори и в случаите на използване на опростени митнически процедури. В този контекст трябва да се извършва митнически контрол, като се вземат предвид както спецификата на стоката, така и  информираността на участващите в процеса страни и крайната дестинация на доставките.          В плана за контрол трябва да залегнат проверки на титуляря на разрешението веднъж на три години.

10. Издаване на ЕРОП

Разрешението може да бъде издадено само ако всички заинтересовани компетентни органи са дали своето изрично съгласие в писмен вид или по електронен път или не са реагирали в рамките на крайния срок. Разрешението се издава на формуляр, съгласно Приложение 67 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., като копие от него се изпраща до всички участващи държави членки.

ЕРОП е безсрочно.

Заключение

 Приемането на Регламент (ЕИО) № 1192/2008 от 17 ноември 2008 г. е довело до добър напредък за интересите, както на икономическите оператори, така и за митническите органи в Европейския съюз.

Единните разрешения за опростени процедури за деклариране предоставят възможност на икономическите оператори да централизират и интегрират функциите на счетоводството, логистиката и дистрибуцията, като от това ще последват икономии от административни и търговски разходи.

В бъдеще се очаква създаването на европейската база данни за заявленията и разрешенията за ЕРОП.

ЕРОП, както е предвидено в Регламент № 1192/2008, е първата стъпка към централизираното митническо оформяне.