Министерски съвет на Република България с министър-председател г-н Бойко Борисов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците със сигнатура № 502-01-31 от 24.04.2015 г.
На първо място бихме желали да посочим, че НОМА изразява своето съгласие с част от предложените промени, а именно:
- Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл .234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и Въвеждане на чл. 255 от НК в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследване – считаме, че промените ще доведат до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията, както и ще спомогне за елиминирането на диференциацията и подобряване на взаимодействието между различните органи, натоварени с извършване на действия по разследване.
- Прецизиране на разпоредбата за отнемане в полза на държавата на стоките – предмет на митническо нарушение –подкрепяме предложеното изменение, тъй като при действието на досегашната уредба (чл. 234, ал. 4 от ЗМ) съществува реална възможност да настъпят неблагоприятни последици за бизнеса на трети лица, които по никакъв начин не са допринесли с действията си за настъпване на митническото нарушение.
- Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи – изменението е позитивна стъпка в регламентирането на материята, тъй като досегашният режим предполага взаимодействие с НАП, което от своя страна забавя и усложнява значително процедурата, а това неминуемо рефлектира в загуби за бизнеса като цяло.Намираме положителни аргументи и тенденции в повечето от останалите предложения за изменения и допълнения, като считаме, че приемането на същите ще има благоприятен ефект върху работата на митническите органи, гражданите и търговците, чиято дейност е свързана с взаимоотношения с митниците.С настоящото писмо желаем да изразим становище и да споделим вижданията си най-вече по отношение на следното предложение за изменение в Закона за митниците:
- Създаване на нова т. 36 в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците с въвеждането на понятието „тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 10 000 лева”. Предлагаме текста да бъде променен по следният начин:
2. Създава се т. 36:
„36. „Тежко нарушение на митническото законодателство” е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 000 лева.”
Поддържаната от НОМА и от членовете на НОМА позиция е, че предложението съдържа пропуски и неясноти, както и че има вероятност приемането му да има неблагоприятен ефект върху работата на митниците, на митническите представители и на всички трети лица, потребители на митнически услуги в България. От друга страна, резултатът, който се очаква да бъде постигнат с въвеждането на изменението, не кореспондира с мотиви и идеите, които стоят зад законопроекта.
На първо място, считаме че въвеждането на една категорична квалификация като “тежко нарушение” следва да бъде предшествано от извършване на задълбочен анализ от страна на законодателя и провеждане на дискусия в по-широк кръг, в която дискусия са поканени да участват всички заинтересовани лица, в това число браншовите организации. На този етап бихме искали да изразим опасенията на членовете на НОМА от негативните последици, които биха настъпили при приемането на изменението, както за браншовете, които представляваме, така и за самия бизнес като цяло, а оттам и за държавата.
Съгласно мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗМ, налагането на подобна легална дефиниция има за цел да въведе яснота и определеност за митническите органи и за икономическите оператори при прилагането на разпоредбите, свързани с установяване на тежки нарушения. Според вносителя, критерият за определяне на едно деяние като тежко нарушение се явява размерът на налаганата санкция, а не самата степен на обществена опасност (т. нар. укоримост) на конкретното неправомерно деяние. Едно такова разбиране противоречи на всички залегнали в българското законодателство принципи за налагане на наказания, за квалифициране на престъпленията/нарушенията, както и за определяне на отговорността и размера на санкцията, било то в НК, АПК, ЗАНН и т. н. Считаме, че размерът на санкцията не може да е определящ фактор за това как ще бъде квалифицирано извършеното нарушение. Принципът следва да бъде именно обратният – нарушенията, които имат висока степен на обществена опасност, се категоризират като тежки и едва поради тази причина за тях се налагат по-тежки санкция. В противен случай едно сравнително маловажно нарушение, допуснато при деклариране на стоки на значителна стойност, ще бъде приравнено като тежест на много по-съществено нарушение, което е извършено при деклариране на стойност на по-ниска стойност.
Според нас, изменението не е обосновано и обсъдено във всички възможни негови аспекти, с оглед на което не е ясно какви биха били последствията от неговото приемане. При въвеждането на подобна легална дефиниция за „тежко нарушение” ще се създадат предпоставки за субективно тълкуване във всеки конкретен случай и респективно – за противоречиво прилагане.
Тъй като институтът не е достатъчно добре познат в митническото законодателство, въвеждането на същия в една вече функционираща система неминуемо ще доведе до неясноти и празнини в уредбата – например дали предвидената глоба и имуществена санкция се отнася само за едно нарушение или за няколко, които кумулативно събрани надхвърлят размера от 10 000 лв. Също така, в случай че се отнася за няколко нарушения, не става ясно в какъв период трябва да са извършени те – за една година или в интервал с друга продължителност.
Задаването на универсален фиксиран размер на посочената санкция (която пък служи за критерий при дефиниране тежестта на нарушението) е друго решение, което не приемаме. За едно физическо лице глоба/имуществена санкция в размер на 10 000 лв. действително би се възприела като голяма и тежка, докато за юридически лица същата вероятно няма да има аналогичен ефект.
Във връзка с посоченото считаме, че без предварителна задълбочена концепция и ясна оценка на въздействието, такъв тип въведение на ново понятие, което до този момент не е съществувало в уреждащия конкретната материя – Закон за митниците, би създало трудности и неблагоприятни последици за неограничен кръг лица.